В днешния свят никой не се чувства в пълна безопасност. Дори най-предпазливите могат да станат жертви на престъпление. Искам да чуя вашето мнение за проблема, който ще споделя. Нужен ми е съвет – как да понеса неуважението и незачитането, което получавам в отговор на направено добро?
Не допусках, че близък човек, на когото винаги съм помагала с каквото мога, ще злоупотреби с доверието ми. Когато той беше на 15 г., баща му почина, а майка му си имаше друго семейство и не се интересуваше от него. И преди, и след като остана сам, го поддържах и морално, и материално. Той завърши задочно висше образование. Подкрепих го да закупи жилището, в което живееше. Радвах му се, че е сериозен, че учи, работи, изплаща апартамента. Добър беше, докато… се ожени за неподходяща жена, която го манипулира и ограбва. Тя даде неговата кола на брат си, а парите му прехвърли в своя сметка. След като забременя и роди децата, както се казва, започна да коли и беси. Не позволява на никого да й направи забележка. Ничий съвет не желае да чуе. Понякога получава нервни кризи и държи всички в напрежение. Беше хвърлила око и на нашите спестявания – моите и на съпруга ми, но аз й казах, че няма да се поддам на манипулациите на една алчна лъжкиня. Знам, че за нея не сме важни, въпреки помощта ни. Тя още в началото каза, че близки са й само брат й, родителите й и кумата й.
Просто се чудя този мъж как й позволи да го омагьоса? И как допуска да го ограбва? Той не й държи сметка за нищо, защото тя все го заплашва с развод. В същото време знам, че е предлагала да продадат техния апартамент и да дойдат да живеят в нашия. Ние го дадохме на него чрез продажба, срещу полагане на грижи, без право да го продава, но без да ни издържа. Искахме да живеем спокойно до смъртта си, а и на него да помогнем. Като започнаха атаките от страна на жена му, заплаших, че ще разтуря всичко, ако тя продължи да ни тормози.
През зимните месеци се случваше да боледуваме и им бяхме дали ключове, за да им е по-удобно. Започнаха да идват обаче, докато спим. Един ден около 15 ч чух как вратата се отключва, нахалницата мина по коридора, отиде в хола, взе да отваря чекмеджетата и да тършува… Там пари и ценности няма, но започнах да кашлям и да говоря със съпруга си, за да разбере, че сме наясно какви ги върши…
След този случай сложихме верига на вратата. На момчето, което пред очите ми и с помощта ми стана мъж, казах, че като идва, вече ще звъни. И ще влиза у дома, когато му отворим. Разбра, че е изгубил доверието ни.
Елена Тодорова
Вече нямам никакво съмнение, че се въртя в обръча на черната магия…
Add comment