В днешния свят никой не се чувства в пълна бе­зопасност. Дори най-предпазливите могат да ста­нат жертви на престъпление. Искам да чуя ваше­то мнение за проблема, който ще споделя. Нужен ми е съвет – как да понеса неуважението и незачитането, кое­то получавам в отговор на направено добро?

Не допусках, че близък   човек, на когото винаги съм помагала с каквото мога, ще злоупотреби с довери­ето ми. Когато той беше на 15 г., баща му почина, а майка му си имаше друго семейство и не се интере­суваше от него. И преди, и след като остана сам, го поддържах и морално, и материално. Той завърши задочно висше образова­ние. Подкрепих го да заку­пи жилището, в което жи­вееше. Радвах му се, че е сериозен, че учи, работи, изплаща апартамента. Добър беше, докато… се ожени за неподходяща жена, която го манипулира и ограбва. Тя даде негова­та кола на брат си, а пари­те му прехвърли в своя сметка. След като забреме­ня и роди децата, както се казва, започна да коли и беси. Не позволява на ни­кого да й направи забележ­ка. Ничий съвет не желае да чуе. Понякога получава нервни кризи и държи всички в напрежение. Беше хвърлила око и на нашите спестявания – мои­те и на съпруга ми, но аз й казах, че няма да се под­дам на манипулациите на една алчна лъжкиня. Знам, че за нея не сме важни, въпреки помощта ни. Тя още в началото каза, че близки са й само брат й, родителите й и кумата й.

Просто се чудя този мъж как й позволи да го омагьо­са? И как допуска да го ог­рабва? Той не й държи сметка за нищо, защото тя все го заплашва с развод. В същото време знам, че е предлагала да продадат техния апартамент и да дой­дат да живеят в нашия. Ние го дадохме на него чрез продажба, срещу полагане на грижи, без право да го продава, но без да ни из­държа. Искахме да живеем спокойно до смъртта си, а и на него да помогнем. Като започнаха атаките от стра­на на жена му, заплаших, че ще разтуря всичко, ако тя продължи да ни тормози.

През зимните месеци се случваше да боледуваме и им бяхме дали ключове, за да им е по-удобно. Започ­наха да идват обаче, дока­то спим. Един ден около 15 ч чух как вратата се от­ключва, нахалницата мина по коридора, отиде в хола, взе да отваря чекмеджета­та и да тършува… Там пари и ценности няма, но започ­нах да кашлям и да говоря със съпруга си, за да раз­бере, че сме наясно какви ги върши…

След този случай сложих­ме верига на вратата. На момчето, което пред очите ми и с помощта ми стана мъж, казах, че като идва, вече ще звъни. И ще влиза у дома, когато му отворим. Разбра, че е изгубил дове­рието ни.

Елена Тодорова

Вече нямам никакво съмнение, че се въртя в обръча на черната магия…