Какво ми става? Като пристрастена съм!
Преди него имах две връзки, но нито единият, нито другият ме беше докосвал, целувал и любил така, както този мъж. Бях на 19 години, а той – на 34. Отначало не знаех, че е женен. В продължение на три месеца сякаш омагьосана не виждах реалността – той не ме канеше у тях, когато беше с мен, винаги изключваше телефона си, а и с приятелите си не ме запозна. Както казват хората – любовта е сляпа!
След като разбрах за жена му и 4-годишната им дъщеричка, веднага се отдръпнах. Признавам с ръка на сърцето – опитах се да го изтръгна от там, но не успях. Бях като пристрастена, нуждаех се от ласките му като от наркотик. Както всяко пристрастяване, и моето не доведе до нищо хубаво – скоро разбрах, че съм бременна. Реших да махна бебето, но той ми каза, че си иска рожба от „лудата си любов“. Беше ми хем трудно, хем чудно. Любимият ми продължаваше да живее със семейството си, а моята бременност напредваше. Блъсках си главата как ще раждам без осигуровки, без пари. Блъсках тая своя куха глава, ама беше късно. Едно обаче знаех със сигурност – никога нямаше да изоставя това дете. Мисълта за него ме крепеше. Минах през много изпитания, през обтегнатите отношения между мен и баща ми. В крайна сметка, докато таткото на детето се покри за известно време, тъкмо моят баща ми помогна, като изтегли заем.
Настъпи моментът да раждам, закараха ме в болницата с линейка, но тревогата се оказа фалшива. Определиха ми ден за секцио и 10 дни по-късно ме оперираха. Уви, само няколко часа се радвах на детето си – после то почина. Дори не искам да си спомням за това, защото сълзите ми напират в очите.
Сега, след като измина доста време, си давам сметка, че онази изпепеляваща страст се оказа погубваща за мен. Макар и трудно, откъснах този мъж от себе си, въпреки че и до днес имам чувства към него. Но най-вече скърбя за първата си така желана рожба и болката ми едва ли някога ще отмине напълно.
5 основателни причини да правим секс
Leave a reply