Доскоро не се връзвах на приказки за магии, ама жи­вотът така ме завъртя и така натика главата ми в блатото, че вече вярвам на всичко.

Бях весело момче, от тия, дето им викат душата на ком­панията.

Учех в професионал­на гимназия по транспорт, защото единственото нещо, което ме интересуваше, бяха автомобилите. Специалните предмети ми вървяха и имах все шестици. По другите ми пишеха по някоя тройка по милост. Така стигнах до два­надесети клас. Тогава дойде една млада и красива учител­ка по математика. Ама толко­ва красива, че всички я оглеж­дахме. Движеше се из стая­та, въртеше си дупето, а ние ококорени следяхме движе­нията й и въздишахме. Има­ше навик, като седне на бю­рото да пише в дневника, да си разтваря коленете. Тогава направо примирахме и в меж­дучасията спорехме дали носи бельо, или не.

Аз, нали съм душата на ком­панията, казах, че има начин да проверя дали ходи с бики­ни, прашки или е просто без.

Преди часа й сложих едно огледало под бюрото. Влезе госпожицата, поздрави ни ус­михнато, седна зад бюрото, поразтвори краката си по на­вик и аз видях каквото тряб­ва. Тъкмо умирах от кеф как в междучасието ще съобщя на всички, тя взе, че мръдна, Ток­чето й опря в огледалото, то се счупи и… Стана тя, каква­то стана. Не съм страхливец и си признах, че аз съм сло­жил огледалото. Изключиха ме, по-точно минах в самосто­ятелна форма на обучение. Математиката обаче никак не ми вървеше и госпожицата без всякакво затруднение ми пишеше двойка след двойка.

Тогава баща ми реши да ми търси работа, защото беше убеден, че скоро няма да завърша. Взеха ме за прода­вач на авточасти, защото от това разбирах. Всичко уж вървеше добре, но собстве­никът на магазина направи една вътрешна ревизия и из­лязоха много липси. Честен кръст, казах му аз, нищо не съм откраднал. Вярвам ти, вика но откъде са тогава лип­сите? Спорът беше излишен.

Баща ми плати сериозна сума, няколко пъти повече от заплатата ми.

Ядосваше се, тюхкаше се и накрая реши да продаде ни­вите и да ми купи камион – сам да съм си чорбаджия. Започ­нах да правя превози и понеже бях коректен, хората ме търсеха. Взех дори да заде­лям по малко пари. Една ве­чер се прибирах и видях, че мои приятели пият бира в кварталната кръчма, на двеста-триста метра от нас. Мах­наха ми да спра. Спрях, а те ме викнаха да сляза и да по­черпя, че да ми върви като по веда. Отвърнах им, че трябва да отида да оставя камиона. Те взеха да ми се подиграват, че се страхувам да преместя машината на 200 метра след една-две бири. Седнах и поч­нахме с по една бира. След това преминахме на водка… Не помня по колко сме изпи­ли, но затворихме кръчмата. После ме навиваха да оставя камиона ама тогава пък аз им отвърнах раздразнено, че ви­наги мога да го карам, особе­но пък сега – на двеста – триста метра от вкъщи. Качих се сербез, запалих, потеглих и тъкмо завих към нас, когато ме спряха катаджиите… Дрегерът показа над два проми­ла. Осъдиха ме по бързата процедура. Баща ми стана като градоносен облак и този път му идеше да ме гръмне с ловната пушка Ама потисна яда си човекът и ми каза: „Иване, май са ти направили черна магия. Как инак да си обясня защо все на тебе ти върви от лошо на по-лошо.“ Препоръчаха ми една баба – живееше в края на града и разваляше черни магии. Оти­дох при нея, а тя първо си по­иска парите. Взе ги, после прави разни работи и рече: „Леле, от лошо по-лошо. Тряб­ва да я прогоня тая страшна пущина…“ Плю бабата на пръста си и почна с тази плюнка да разтрива челото ми и да бае: Тръпнала баба из крив път, дето птиче не пее, дето куче не лае… Ако е от мъж магията, търбухът му да се пукне, ако е от жена оная работа да й се пукне“ Както си баеше, бабата се срути на пода и издъхна. Мислех, че това е от развалянето на чер­ната магия, ама тя направо си умря. Позвъних на 112. Дой­де линейка след това и поли­ция. Накрая цъфнаха синът и дъщеря й. Започнаха да ровят навсякъде. Измъкнаха скъта­ни пари, броиха ги и… след като ги прехвърлиха няколко пъти, ме обвиниха, че съм взел голяма част от тях. Сега ме разследват и за тия пари, които нито съм, видял, нито пък съм взел.

Вече нямам никакво съмне­ние, че се въртя в обръча на черната магия, и се чудя дали ще се намери някой да ме из­мъкне от него… То бива-бива чудо, ама чак като моето не бива – млада даскалица ме почна, бабичка ме довърши.

Иван

Аз ли съм карък или са ми направили най-черната магия