Любовникът на мама влезна с взлом в живота ми!

Не помня баща си, починал е от инфаркт още по време на медения месец след сватбата. Майка ми, красива и представителна жена, архитект по професия, ме отгледа сама. Като поотраснах, започнах да хленча за татко, но тя все разправяше, че татковците в момента не били качествени, да съм почакала да донесат други на пазара. По-късно разбрах, че имала дългогодишен любовник, в когото била силно влюбена, но той се страхувал (или срамувал!) да се ожени за вдовица с дете. Видях „на живо“ любовника на мама едва на нейното погребение, тя почина неочаквано и още млада след една катастрофа. В колата бил и любовникът й, но той не пострадал. Много бях озлобена срещу този човек, но като видях Здравко на гробищата – приведен от мъка, със зачервени очи и треперещи устни, не ми даде сърце да му кажа горчивите думи, които се въртяха в ума ми.

Мина време и Здравко започна да ми се обажда по телефона. Отначало прояви желание да ми помогне да ремонтирам къщата, да сортирам и да раздам дрехите и вещите на мама, да й направя паметник на гроба. После взе да ме кани у тях, уж все нещо искал да Ми даде или покаже, останало от нея. В една такава вечер, когато той непрекъснато сновеше до кухнята, за да ми поднесе някакви специалитети (знаел от мама всичко за мене, включително какво ям и какво обичам да пия), аз изведнъж го погледнах с други очи и установих, че все още го бива: тънко и гъвкаво тяло, без нито грам мазнина, живо и интелигентно лице, сладкодумен и забавен. Сравнявах го със своите колеги и намирах, че те са недодялани и глупави. И досега не зная какво точно стана онази вечер, но се събудих гола в леглото му, а Здравко хъркаше до мене. Понякога се чудя дали не ми беше сложил някакво приспивателно в чашата.

Излязох от дома му с твърдото намерение никога повече да не го погледна, но не стана така. Той продължаваше да ми звъни и все си предлагаше услугите – да ми поправи кранчето на чешмата, да ми доведе майстор бояджия, да ми препоръча подходящ зъболекар… Все се канех да го отрежа завинаги и все не успявах. Лошото е, че свикнах с него в леглото. По това време нямах гадже и всъщност, като ми беше той подръка, аз постепенно престанах да се оглеждам за друг.

Докато един ден Здравко се разболя и стана ясно, че има нужда от непрекъсната грижа. Нямаше кой, само аз можех да се реша на този подвиг. И вече четвърта година сме така, все едно гледам баща си. Не знам какво ще стане с мен, ако това продължи прекалено дълго, та аз съм още съвсем млада – искам семейство, дете… Проклинам го, но има моменти, в които си давам сметка, че и аз съм виновна. Не мога да си простя, че съм такава малодушна и отстъпчива, че му позволих да се настани в живота ми и да се разпорежда там. Дали пък майка ми от онзи свят не ми го прати, но с каква цел? На него ли да помогне, или на мен да ми създаде проблеми? Няма кой да ми каже.

Албена