Истината невинаги идва навреме…
Бившата ми колежка Катя навремето беше преживяла нещастна любов. Мъжът, за когото за малко не се омъжила, я оставил дни преди сватбата и заминал за Франция с друга. Катя се беше затворила в себе си и категорично отхвърляше всякакви опити на близки и познати да я сватосат с подходящи според тях кандидати.
Един ден обаче тя дойде на работа сияеща. На връщане от гостуване в провинцията се запознала с Виктор – чаровен и възпитан мъж. Пътували един до друг в автобуса и се заговорили. Оказало се, че харесват едни и същи книги, гледат едни и същи филми и – о, чудо – той обичал поезията! Дори й рецитирал стиховете на любимия й Дамян Дамянов в продължение на половин час, без да спре! Изпратил я до вкъщи, но не се качил да пие кафе – не искал да я притеснява. Обещал обаче да й се обади и отново да се видят. И още на следващия ден спазил обещанието си. Това необичайно запознанство промени Катя – сякаш я подмлади и върна вярата й в любовта. Тя не стъпваше по улицата, а направо летеше, забързана към своя рицар. Не я притесняваше това, че той беше с обикновена професия. За Катя беше важно, че има голямо сърце и е готов на всичко за нея.
После аз смених работата си и дълго не я бях виждала. Засякохме се една вечер в един от столичните театри. Беше сама и ми се видя някак посърнала. През сълзи ми разказа, че за пореден път е претърпяла разочарование и повече никога, ама никога няма да повярва на мъж. Оказа се, че нейният Виктор е лежал в затвора за финансова измама. Разбрала това съвсем случайно. Когато веднъж двамата били на разходка, към тях се приближил някакъв мъж и тупнал Виктор по рамото с думите: „О, съкилийнико, колко се радвам да те видя! Как я караш?“ После започнал да псува панделата“, която му стъжнила живота. Катя направо изпаднала в шок и когато непознатият си тръгнал, поискала обяснение от смутения Виктор. Той й обяснил, че отдавна искал да й признае, че е лежал в затвора, но се страхувал да не я изгуби, затова все отлагал тежкия разговор. Тя обаче не могла да му прости това. Обидило я не миналото му, а спестената истина, която за нея била равна на предателство. Веднъж опарила се, вече знаела, че появи ли се лъжа между двама души, любовта безвъзвратно си отива.
Повярвайте ми хора – съгреших от любов!
Add comment