С мъжа ви знаете колко опасно е за детето противоречивото възпитание, желязно сте изяснили какви принципи ще следвате и двамата
Никога не си позволявате единият да разреши нещо, което другият забранява. Никога никой не казва „Ама остави го сега, не го карай да прави това“.
Отлично родителско разбирателство за възгледите, но е нужно още – на практика всеки да се отърве от навици, които не харесва у себе си. Изобщо не се надявайте, че за детето ще бъде пример родителят с добрия навик, а не онзи с лошия. Със сигурност то ще прави онова, което му е по-лесно, по-удобно, по-приятно, по-атрактивно. За жалост много от лошите си навици възрастните поддържат тъкмо по същите съображение, макар да знаят, че не бива.
Мама винаги си подрежда неща, а тате ги разпилява, където му падне из къщи
Познайте чий модел на поведение ще следва детето и какво ще отговори, когато го карате да си прибира играчките. Или тате вечер чете книга преди заспиване, а мама гледа филм на лаптопа. Той прави по-трудното, а хлапето ще иска по-лесното, колкото и да чува обяснения, че мама по цял ден чете на работа, затова вечер й е нужно друг вид разтоварване. Съвсем скоро няма да можете да убедите детето, че леглото не е място за занимания с таблета или телефона.
Най-силното възпитание идва от примера на родителите
Затова още докато имате бебе, направете всичко възможно да се отървете от лошите си навици. Тази е най-нужната генерална промяна, не толкова да нагодите режима си така, че да се грижите за него. Изобщо
не си мислите „То е малко, не разбира“. Лоши навици от хората, които най-много обича и на които има най-голямо доверие, най-бързо се забелязват и прихващат.
Още повече, че в ранна възраст всичко се усвоява чрез имитация. Ако тате пуши цигара, синът му „пуши“ солета. Ако мама дълго се върти пред огледалото преди излизане, дъщеря й започва да прави същото.
И особено прилепчиво е онова, което изглежда атрактивно – ругатните, да речем. Или в началото на хлапето му е интересно да помага на мама да сервира на масата за вечеря. А после нахитрява и схваща, че е по-удобно не да се труди, а да седи на дивана като тате и да се мести наготово.
Според психолозите и педагозите родителите често обясняват поведението на детето с гените
Казват: „Избухливо е мен, как пък не наследи спокойния нрав на баща си“. Истината е, че в повечето случаи става дума за усвоен навик, след като то е забелязало, че с повишен тон мама постига по-бързо онова, което иска, отколкото кроткият тате. Точно затова не се случва идеалното – да вземе само най-доброто и от мама, и от тате. Даже се случва най-неприятното – да вземе най-лошите навици и от двамата. А както знаете, лош навик лесно се създава, трудно се изкоренява, дори детето да осъзнае вредата от него, когато порасне.
Вярно, че има наследственост и вродени черти на характера
Но много повече се придобива от примера на родителите, уверяват специалистите.
Освен това е абсолютно задължително да подтиквате детето да се самоконтролира и да се бори с лошите си черти – избухливостта или липсата на търпение, да речем, вместо да им се оставя да го владеят, понеже „така му идва отвътре“. Ако вие не можете, давате вреден пример за обратното.
Още по-абсурдно за детето е да му казвате „Ти мен не ме гледай, аз имам този много лош навик, знам си го, но не успявам да се откажа от него. Ти прави като баща си, неговият навик е добър“. Първо, признавате си, че не сте способни да се преборите, което никак не е възпитателно. Второ, учите, че може и така, щом е по-удобно по някакви причини. Защо на детето да му пука, че е вреден навикът, след като мама/ тате си живее с него? Трето, показвате лицемерие – „Не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря“.
Съвсем сложно става, ако родителят с лошия навик не държи детето да не го прихваща, а пък другият родител прави забележки
Тогава то може да има противоречиво поведение – да се държи с всеки от двамата така, както той иска. Всъщност това е опасно, защото натоварва – детето постоянно трябва да превключва в зависимост с кого от двамата общува.
Изкореняването на ваш лош навик не е лесна работа, сигурно много пъти сте я отлагали. Но моментът да я свършите е тъкмо преди да го предадете на детето си. Съзнанието, че така изпълнявате родителската си отговорност, ще ви бъде силен мотиватор, за да проявите воля. Заменете вредния навик с добър и така двамата родители няма да оставите никакво място за противоречиво възпитание с лош пример.
Leave a reply