Докосването позволява да се установи и укрепи връзката между двама души на много дълбоко ниво
Всички знаем от какво се нуждае тялото – храна и вода, почивка, топли дрехи и покрив над главата… но това не е всичко. Има нещо друго, без което повечето от нас просто не могат, ако искат да живеят пълноценен живот, и това „нещо“ е физическото докосване. Често имаме нужда от него, както от въздуха, който вдишваме. Имаме нужда от открита проява на обич.
Физическото докосване позволява да се установи и заздрави връзката между двама души на много близко и дълбоко ниво, без да има сексуални нюанси. Привързаността е нещо, от което всички наистина се нуждаем. А когато липсва, това предизвиква стрес, който от своя страна се отразява негативно на физическото и психическо здраве. И с течение на времето може да доведе дори до депресия.
Психологът Шандор Ференчи стига до извода, че всичките му пациентки с тежки неврози и душевни разстройства са заболели от дефицит на любов. Като деца почти не са ги прегръщали, галели, не са ги целували. Отгледани са от емоциoнално студени родители, в семейства, където проявите на любов не са се приветствали. И Ференчи започва да прегръща пациентките си, да ги целува, да им стиска ръката, подкрепяйки ги в трудния период. Днес за подобна методика той със сигурност би попаднал в затвора и би зачеркнал професионалната си репутация. И дори по онова време (в първата четвърт на XX век) методът му предизвиква много критика – как така, та да прегръщаш пациентките си, е непрофесионално! Но те оздравяват и благодарят на доктора. Защото той ги докосва без всякакъв сексуален подтекст – така изразява любовта и привързаността си, от дефицита на които жените страдат през целия си живот.
Шандор Ференчи
Съмнителен, но ефективен метод
И психологът Ървин Ялом пише в книгата си как се провеждат психотерапевтичните сесии при жена психолог. Те са много трудни, жената е студена, сурова, мълчалива, не проявява емоции. И превъзмогвайки себе си, Ялом разказва за своето детство и за отношенията с родителите си, които са много сложни. Изведнъж студената психоложка го докосва по ръката и казва: „Представям си колко ви е било трудно!“. След този контакт Ялом изпитва огромно облекчение и веднага му става по-добре.
Докосванията биват както „даващи енергия“, така и „отнемащи“
При докосването възниква връзка между хората. От гледна точка на физиката това напомня свойството на системите: при взаимодействие едната придобива свойствата на другата. Затова докосването на успешен, силен, здрав, надарен с власт човек може да се окаже лечебно. А докосването на негативен и зъл човек може да предизвика упадък на силите и дори заболяване.
В романа на Стивън Кинг „Проклятието“ главният герой блъска циганка на пътя, но е оправдан. В залата на съда обаче бащата на жертвата го погалва по бузата и прошепва „по-слаб“. Оттук нататък той започва да слабее стремително.
Докосването създава връзка независимо дали желаем това, или не
И все пак трябва да се отнасяме с разумна предпазливост към докосването на непознати хора. Нарушаването на личните граници обикновено не води до нищо добро.
Докосването има двойствена природа: то може да донесе щастие, здраве, облекчение на болките и страданията, но може и да служи като инструмент за манипулации и деструктивни влияния.
Да избягваме ли докосванията, или да прегръщаме всички, да целуваме, да стискаме ръце, желаейки искрено само добро? Защото това е полезно, а ние действаме с добър умисъл и искаме да направим човека щастлив.
Много е важно да се спазват личните граници и да не докосвате човек, ако той не ви моли за това или не инициира контакта сам
Добре е да прегръщате и целувате близките си и да се стараете да го правите по-често. А с пациентите и слабо познати хора трябва да се държим в съответствие с етикета.
Напомняме, че у човека има втора сигнална система, в която главна роля играе думата. Можете да докоснете човек и с дума – добра, разбира се. Което, както е известно, е приятно не само на човека, но и на котката…
Източник: www.cluber.com.ua
Leave a reply