Докато се чувствате несигурни във връзката (наблюдава се и при дългогодишни бракове), страхът от загубата на личната свобода наистина не се проявява
Доминира страхът от загуба на партньора. Настройките в мозъка са в най-висока бойна готовност, човек е готов на всичко, за да запази половинката си. Смята, че е силно влюбен, но това няма нищо общо с любовта. Тя е дълбоко и спокойно чувство.
Неразбиране на тези състояния може да доведе до провал на брака и ето ви един конкретен пример
Юлия е спокойна и сигурна с Крис. Той я обича, показва й го, не бяга от нея в търсене на собствено лично пространство.
Тогава Юлия среща Петър, който непрекъснато я държи в несигурност. Започва да вярва, че е влюбена в него и напуска спокойното семейно гнездо. Какво се случва после, сигурно се досещате.
Петър започва да се задушава от очакванията на Юлия. Подсъзнателно я асоциира с майка си, която е била вкопчена в него. Докато е искал да плени Юлия, се е чувствал несигурен и е бил всеотдаен във връзката. Когато жената вече е негова, се включва желанието му за автономия. Той има нужда от дистанция. Типичните признаци за това състояние са вглеждане в слабите страни на партньора, хиперболизирането им, избягване на ангажименти, недопускане до личното пространство на дома, свеждане до минимум на времето, което двамата прекарват заедно.
Историята може да има и щастлив край, ако двамата участници знаят какво да правят.
Най-напред трябва да осъзнаете какво наследство носите, какво са ви завещали вашите родители
Отговорете си откровено на няколко въпроса
Най-добре писмено, защото така се вглеждате повече в себе си, по-отговорни сте към мислите си.
– Каква беше връзката ви с вашите родителите?
Опишете в каква степен те са отговаряла на желанието ви за обвързване в детството. Припомнете си конкретни случки. Опишете положителните и отрицателни качества на мама и татко, отсъствали ли са често от къщи.
Ако родителите са ви внушавали страх, подсъзнателно ще търсите силна и доминираща личност.
Но след обвързването с нея ще се обади копнежът ви за свобода. Обратната опасност също я има -обичаното дете да стане прекадено обсебващ партньор. Ако знаете какви сте били, като възрастни ще ви е по-лесно да се контролирате.
– Кои чувства бяха позволени в родния ви дом и кои нежелателни?
Чувствали ли сте се неразбрани, защото тъгата е била недопустима, или изразяването на обичта не се е приемало добре?
Ако детето се е притеснявало да показва всички свои чувства, то не може да отговори пълноценно на обичта на партньора си. Срамува се да изразява и приема емоции.
– Какво място заемахте в семейството си?
Дали ви определяха често за срамежливо дете, вменяваха ли ви задължението да сте силни?
Наложеният стереотип така се е впил във вас, че и като възрастен се приемате за същия притеснителен човек. От една страна играете ролята на беззащитен и търсите подкрепа за всичко, а от друга искате най-после да изявите себе си като независим човек.
Родителското изискване да сте силен пък води до невъзможност да проявите любвеобилност и до вкопчване в неприкосновеността на личното ви пространство.
– Открийте своите догми.
Те са програмният език на вашето самочувствие. За обгриженото дете това са „Аз съм обичан/-а, желан/-а“. За отхвърленото са „Не ставам за нищо“, „Никой не ме обича“.
Те са важна част от вас и се пренасят в живота ви на възрастен. При Юлия „Не съм достатъчно добра“ е довело до „Трябва да бъда перфектна“. За Петър „Бъди мъж, не бъди слаб“ води до панически страх от загуба на свобода.
– Идентифицирайте чувствата си
Без тях догмите са само думи. Ако не беше така, светът щеше да е пълен само с разумни хора. Догмите предизвикват емоции, които често не осъзнавате. Трябва съвсем съзнателно да ги откриете, ако искате да изградите пълноценна връзка.
Опишете кои емоции изпитвате най-често в любовните си отношения и направете анализ, който да ви помогне да намерите решение на проблема във връзката, който имате.
Източник: www.psychologytoday.com
Leave a reply