Връзките между хората, които се обичат, се разпадат днес заради нежеланието и на двамата да правят компромиси
Връзките, били те любовни или приятелски, се разпадат по-често днес. И това се случва заради нежеланието на повечето хора да положат малко или много усилия и да ги поправят. Като ми се скъсат обувките, ги нося на поправка, а вие веднага хуквате за нови, обичаше да мърмори баба ми. Това беше нейното обяснение за зачестилите разводи, за все повечето стари моми и ергени. Права или не, факт е, че търсенето на златния път между обвързването и свободата в двойката днес по-често приключва, преди да започне. А без да се намери този баланс, връзката няма как да е успешна. Наруши ли го един от партньорите, дори най-стабилният брак може да се пропука.
Всеки може да има успешна връзка, твърди в книга семейният психотерапевт и бестселъров автор номер 1 в Германия Щефани Щап. Според нея не е въпрос на късмет, а на решение и вътрешна
нагласа. Тя категорично не е съгласна, че днешното поколение не е готово да замени свободата си с обвързване. По-скоро то използва статистиката като оправдание за нежеланието да създаде семейство. Опитът й показва, че по-често до него прибягват млади мъже.
„Не можем да виним интернет и по-богатия избор в големия град за неуспеха на днешните семейства – пише Щал в книгата си „Всеки може да има успешна връзка“. – Способността за общуване е нещо, което човек научава у дома на родителите си. При мама и татко разбираме дали сме достойни за обич и дали можем да се доверим на другите. Условията, при които израстват децата, не са се влошили през последните десетилетия. Днес знаем несравнимо повече за възпитанието.“
Процентът на разводите наистина е нараснал
Но многобройни проучвания доказват, че децата понасят по-лесно раздялата на родителите си отколкото постоянните им кавги.
Отчуждението в семейството често е причина за страха от обвързване
Според терапевгката и обвързването, и стремежът да си автономна личност са човешки потребности. Точно намирането на златния път между двете е гаранцията за успешна връзка. Повечето хора или се приспособяват прекомерно, или се разграничават твърде рязко. Някои пък се колебаят между двете крайности. Ако партньорът им е много силен характер, те
може да му се подчинят изцяло. В друга връзка обаче самите те биха доминирали.
Свръхприспособените хора потискат желанията си, особено любовните
Те се опитват да отговорят във възможно най-голяма степен на очакванията на партньора си и изпитват подсъзнателен страх, че иначе ще го загубят. Възможно е обаче той да избере обратното – да избягва интимни отношения или бързо да поставя дистанция след всеки момент на близост. В такива случаи се говори за страх от обвързване. Тези хора не виждат друг начин да спасят личната си свобода Те се чувстват истински свободни само ако са сами или с хора, които нямат очаквания към тях.
За да се приспособим, имаме нужда от социални умения, например да долавяме желанията на човека до себе си, пояснява терапевтката. Отношенията изискват участниците в тях да се сближат, да се разкрият, да правят компромиси, да се подкрепят. Но се нуждаем и от известна лична автономия, за да не се изгубим. Страхът от това е сред основните причини за неуспеха на връзките. А личната автономия изисква съвсем различни качества: да умеем да се разграничаваме и отделяме. Да рискуваме поне за момент да се дистанцираме от човека до себе си.
Процесът е взаимен и изисква усилие и от двете страни, казва Щал.
Leave a reply