Когато детето ви тръгна на забавачка, се притеснявахте дали ще свикне. Затова вие свикнахте всеки ден да му носите подарък, като го вземате
Дребна играчка, бонбон, лакомство, но не отивате в детската градина с празни ръце или не се прибирате вкъщи без нещичко за него. И забелязвате как то очаква подаръка си, но все по-малко му се радва. Приема, че му го дължите. Даже недоволства, ако по някакви причини нищо не сте купили или нещото не му е интересно.
Честито. Прекалили сте и детето вече не оценява подаръците. Преситило се е
Постепенно трябва да спрете. Но не изведнъж, защото в момента сте превърнали подаръка в мярка за любов. Детето ще реши, че вече не го обичате, ако не му носите нищо. Но трябва наистина сравнително бързо да престанете, защото иначе възпитавате материалистично отношение.
Грешка е да се откупувате за това, че не сте по цял ден с детето и да му показвате с подаръци колко го обичате. Според специалистите тя е една от най-често срещаните, а има изключително негативно влияние за формирането на ценности. Правилното родителско поведение е всеки ден да дарявате своето внимание и време. Изпълнете часовете, които прекарвате заедно, с радостно общуване. Детето трябва него да очаква от близките си хора, а не играчки или лакомства. След „откупуващите“ подаръци втората най-често срещана грешка са „подкупващите“.
Подаръкът не бива да се превръща в предмет на договор
Родителите убеждават сина или дъщеря си да се държи добре, да свърши нещо, да се стреми към някакъв успех, като обещават какво ще получи в замяна. Излиза, че с добрите постъпки може да се търгува. След време детето започва да иска подарък за изпълнението на всяко правило, задължение или молба. Всъщност допускате стоково-парични отношения.
Според специалистите между родители и деца не бива да има сделки
Детето трябва да се старае да се държи добре и да се учи, защото това е важно за него и защото не иска да огорчава мама и татко. В ранна възраст, ако вие искате да го поощрите за нещо, направете му изненада, не се договаряйте предварително.
С изобилието от подаръци освен това възпитавате алчност. Детето става потребител, започва да мисли през „за мен“, „мое“, „още“. Може да е само на 3, но вече схваща кой подарък е по-голям и по-скъп, защото прави най-различни интересни неща. Един ден ще каже на баба си или на приятел, донесъл подарък за рождения му ден, „Това е евтино, не ми трябва“.
За да има детето правилна ценностна система, трябва да се научи да се радва на нематериални подаръци. Когато ви попита днес какво сте му донесли, кажете, че нищо не сте му купили, но сте измислили много забавна игра или ще му прочетете нова приказка. Задайте му въпрос дали няма да му е по-интересно това, отколкото да получи близалка. Естествено, изпълнете обещанието си. Постепенно то ще разбере, че общуването с мама и татко е много по-приятно от материалния подарък.
Едновременно с това го учете как да подарява и да получава подаръци
Предложете му да нарисува цвете и да ви го подари. Така му показвате, че може да направи нещо със собствените си ръце. Когато приемате рисунката, не пестете възторг и благодарност, кажете колко ви е приятно, че автор е детето ви. Поставете я на видно място и гордо я посочвайте на всеки гост. Като говорите за емоциите и преживяванията си, детето ще разбере, че те са стойностните, а не самият подарък, че радостта идва от вниманието на близкия човек. Ще разбере и че човек се чувства щастлив, когато прави подарък.
Всички уроци можете да развалите, ако вие самите не постъпвате правилно, когато получавате подарък
Родителите са пример. Всяка тяхна дума, действие или бездействие се отразяват върху характера и поведението на детето. Още от съвсем малко то попива и копира. Затова се радвайте на вниманието, което ви се оказва, не на самия подарък. Не си позволявайте пред детето да коментирате малко или голямо нещо сте получили, грозно или хубаво, да изяснявате стойност. В никакъв случай не преподаравявайте, докато синът или дъщеря ви може да си спомни, че това е блузата, която баба му ви донесе за Коледа.
Покрай правилното възпитание не забравяйте, че детето все пак има нужда от подаръци
За рожден и имен ден, за празници, за голям успех те са задължителни. Но може отвреме-навреме и без повод, като обясните защо: „Видях тези бонбони, сетих се колко ги обичаш и реших да те изненадам“. Така детето отново разбира, че подаръкът е купен с любов, с цел да го зарадва и именно това е най-ценното в него. Че в подаръка не е важно „какво“, а „защо“.
Leave a reply