Може да е истина, може да е измислена тази история, разказана от баща
„Водя 5-годишния си син на комисия за прием в предучилищна група. Питат го „Колко годишни времена знаеш“. Той отговаря „Шест“. Ако си помислиш малко? „Шест“, отвръща пак. Директорката ми казва, че ще се свърже с нас. В двора го питам какво беше това. „Тате, ама аз наистина не знам повече „Годишни времена“! Само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов.“
Родителите на деца, които са по-умни от средностатистическите си връстници, имат да решат сложен проблем. Те, баба и дядовци от най-ранна възраст са чели, разказвали, показвали, играли, за да развият интелекта. В резултат хлапето знае повече от другите.
Първото голямо изпитание настъпва, когато то трябва да влезе в колектив
Това е много необходимо, защото освен да е умно, то трябва и да се социализира. Само че мама и тате трябва да намерят детска градина, после училище, въобще среда, които не спират развитието на детето. В България повечето образователни заведения -общински, държавни, частни, са за средностатистически възпитаници. И цялата група бива обучавана със средностатическа скорост.
Между 3 и 5 проблемът не е много голям. Но после децата, които постъпват в предучилищата занималия или в първи клас научени на много повече неща, отколкото знаят останалите, започват да скучаят. Дори с непознат материал те успяват да се справят по-бързо от другите и добиват самочувствието, че всичко е много лесно. На практика е така в началото и това може да продължи до дипломирането в университета. Но може и да настъпи момент, в който вече е трудно. Родителите трябва да го уловят и да мотивират детето си да започне да полага необходимите усилия. А междувременно е добре да разпознаят къде са интересите и талантите му, за да се погрижат за допълнителни занимания, с които да ги развива.
Това е по-простата част. По-трудната е да решат най-малко два проблема
Единият се появява още в началните класове. Детето може да загуби желанието да учи нови неща, понеже чувства, че „стърчи“ над останалите. Те му лепват прякора „зубрач“, защото винаги знае, когато госпожата го изпитва. Или „натегач“ пак защото знае и вдига ръка да отговори, когато тя задава въпрос. Учителката го хвали и го сочи за пример. Съучениците започват да му завиждат и да го изолират. Детето се чувства различно, а има силна нужда да бъде част от група. За да го приемат, то решава да стане като всички – т.е. да не знае много или поне да не го показва.
Добре е родителите да предвидят подобна вероятност и внимателно да подготвят детето, съветват психолозите. Сложно е да му обяснят, че за него знанието трябва да остане ценност, че не е срамно да е различно от другите с това, че е по-способно и по-подготвено, напротив – предимство е, което работи цял живот. Че не е нито възможно, нито нужно да бъде приятел с целия клас, достатъчно е да се сближи с едно-две деца, които също като него обичат да четат книги например. Родителите са длъжни да намерят подходящите думи според възрастта, за да не се превърне детето им в средностатистическо.
Могат и да му помогнат то да създаде „група на отличниците“, като често канят по-любознателните му съученици на интересни места или на гости. Още по-хубаво е, ако се сближат със семействата им – твърде вероятно споделят еднакви ценности.
Вторият проблем настъпва някъде към 9-10 години, когато се зададе предпубертетът
Детето вече е научило, че стандартните му съученици си живеят по-лесно. То не се отказва да е по-добро от тях, но гледа да не полага много усилия, за да знае и може много повече от тях. Средата естествено му е повлияла и е снижило амбициите си. Това често се случва с деца, които са умни и способни, но с не особено твърд характер.
Един от ефективните начини родителите да противостоят на тази опасност е да намерят извънучилищна компания на детето, която го дърпа напред. Може да е школа или отбор, където са събрани талантливи деца и има амбициозни преподаватели. Може да са приятелски семейства, които споделят същите ценности. Тогава то се съизмерва и даже конкурира с връстници, които са равни или по-добри от него, а това го стимулира.
Психолозите препоръчват родителите на интелигентни деца да не пренебрегват факта, че училищната среда въздейства не по-малко от семейната. А доста често дори й противодейства. Затова всекидневно трябва да отделят достатъчно време да общуват с детето си и да го амбицират, за да продължава да се развива. Ако не се погрижат целенасочено за това, ще има да се чудят къде изчезна онова хлапе, което на 5 години знаеше 6 „Годишни времена“.
Leave a reply