Да предизвикате чувство за срам е спирачка, която може да сдържа от лоши постъпки, но не е инструмент за възпитание на детето
Това чувство се формира към 3-годшна възраст. От него има полза, ако води до разбиране на собствени неправилни постъпки и избягването им в бъдеще. Ако само карате детето да се срамува, вие все едно го плашите и наказвате. То може след това да постъпи правилно, но няма да разбере какво и защо искате от него.
Ученик бяга от час, за да отиде на кино. Бащата му се кара: „Трябва да се срамуваш, защото си постъпил лошо“. Много по-важно е да обясни на беглеца същината на постъпката и резултатите от нея, а не просто да му нарежда да се засрами.
Децата от малки трябва да се учат да мислят не само за моментните си желания, а да предвиждат последствията от постъпките си. Но съвестта се формира към седмата година и е безсмислено в по-ранна възраст да настоявате детето да я проявява.
Като засрамвате детето, вие всъщност го наказвате
Хлапетата винаги се радват на похвали. Когато им казват „Как не те е срам“, те разбират, че ги противопоставят на послушните деца и се чувстват изгонени от общността на онези, които постъпват правилно. Щом обаче не е ясно защо трябва да се засрамят, не им се създава достатъчно силна мотивация за добро поведение.
Главната задача на родителите е да обясняват на малкото дете как да постъпва правилно, да правят нещата заедно, за да му дават пример. След това в детска градина и в училище тази роля поемат и учителите. Те го запознават с правилата на поведение в групата и то научава, че със своето поведение може да навреди на цялата група. Когато наруши правилата, се сблъсква с порицанието, често пъти публично. Целта е да се засрами. Но ако не му се дава възможност да разбере и осъзнае грешката си, детето се чувства беззащитно. Не може да си вземе поука и започва да лъже в стремежа си да избегне следващо унижение, когато някой му казва „Как не те е срам“.
Възпитанието от родителите и учителите постепенно формира у детето отговорност за постъпките му и способност да изпитва вина, ако е постъпило неправилно. Тогава възрастните трябва да му подскажат и как да се поправи – да се извини, да оправи щетите, да прекрати конфликта. Само от засрамване и от изпитване на вина няма полза.
Източник: ya-roditel.ru
Leave a reply