Едно от най-устойчивите и старинни суеверия е чукането на дърво
Някои народи не чукат на дърво, за да не се самоурочасат, а само леко го докосват…
Историята на произхода на това интернационално поверие не е толкова проста, както изглежда на пръв поглед.
КУЛТЪТ КЪМ ДЪРВОТО
И в древността, и днес никой не се изненадва, ако в процеса на разговор някой почука върху нещо дървено. Смисълът на този жест е ясен за всички независимо от континента, където живее, статуса и нивото на образование.
При персите от незапомнени времена се чука на дърво. Това означава да помолиш за защита благия бог на огъня Атар. Култът към свещения огън в древноперсийската религия заема особено място, широко разпространен е и е съхранен у потомците на този народ до днес.
Магическа сила приписват на дърветата египтяните, които майсторят защитни амулети, които се носят и от съвременните жители на тази страна.
Защитата на дървесните духове търсят и древните британци. Все още в Англия казват: Touch wood! (тоест против уроки докосни се до дърво). Американците възприемат обичая по наследство и казват: Knock on wood!
В дохристиянския период славяните също приписват на дърветата особена сила и се отнасят към тях като към свещени, божествени творения. Особена роля се отрежда на дъба -дървото на Перун и Род. Към него нашите предци се обръщат за защита, разказват му за плановете и радостите си, за да не се хвалят пред хората и да не си навлекат гнева на боговете с излишни приказки. Прегръщат дъба като приятел, спасител и помощник.
Култът към това дърво съществува не само при славяните, но и в цяла Европа
Отдавна хората са забелязали, че именно в дъба най-често удря мълния. Следователно той е белязан от небесата. Дъбът дарява силата си не само на човека. До него се докосват птици, виещи гнезда в клоните му, както и увивни растения в подножието му.
Според славянската митология дъбът е и символ на Род – Бога творец, оглавяващ славянския пантеон на боговете и предписващ всички житейски правила и закони на мирозданието. Славянският бог помага на хората чрез своите „посланици”, един от които е внушителното дърво. Вярва се, че за да помолиш съвет или помощ от Род в сложна ситуация, трябва да почукаш по дъба и така да дадеш знак на божеството защитник.
НЕ ЧУКАЙ ПО МАСАТА
Съществува и още една интересна версия, която измества акцента именно върху почукването. Смята се, че нашите предци са чукали, а не просто са се докосвали до дъба, защото са се опасявали от завистта на нечистата сила. Затова, ако човек се хвали с нещо на глас, трябва силно да почука по дърво, за да заглуши собствените си думи и да не позволи на духовете да узнаят за късмета му и да му го отнемат.
Суеверието ясно регламентира по кое дърво не бива да се чука. Например безсмислено е да се прави по масата. Първо, това е вече „мъртво“ дърво, лишено от своите сили заради обработката и покритието. То вече е затворено за духовния свят и не е щастлив проводник. И второ, масата е символ на божествената длан, която дава на човека препитание.
Някои хора се почукват и по главата – своята или на свой близък, като на шега. Но това е по-скоро психологически прийом. Той показва, че човекът е наясно, че се хвали, но в същото време не иска да изглежда в очите на събеседника си като такъв. Истински суеверният човек знае, че трябва да се почука на живо дърво или по дървена ограда. Някои особено вярващи в поверията дори си носят парче обикновено дърво – за всеки случай.
Leave a reply