Не може да се влюбите. Всеки мъж ви изглежда неподходящ
Или вече сте се влюбили, но се чудите това ли е Той – най-добрият, който може да спечелите
А може би вече сте заедно, а нещо в отношенията не върви.
Може би страдате от синдрома на отличничката. Имат го много от интелигентните и образовани жени.
Мама и тате, баба и дядо, госпожата в детската градина, после учителката в училището, професорът в университета – всички са ви възпитавали в култ към знание и безпогрешност. Насаждали са ви убеждението, че трябва да сте компетентни. Преподавали са ви, че ви е необходимо критично и аналитично мислене, всичко да можете да си обясните, да претеглите и да вземете решение. Внушавали са ви, че никога не бива да се излагате с невежество, защото другите ще ви се смеят. Казвали са ви винаги да сте перфектно подготвени, иначе няма да получите 6. И да, налагали са ви задължително да сте по-добри от всички останали, защото това е начинът да спечелите титлата“отличник“.
А любовта е тъкмо обратното – ирационално чувство, което изисква спонтанност и искреност
Няма нужда непременно да анализирате защо този човек ви привлича. Не е страшно да се покажете пред него истински, дори да издадете свое невежество или слабост. Понякога може да не сте отличници – да грешите, невинаги да сте прави и да си го признавате.
Дали не излиза, че колкото по-първични и неуки са хора, толкова по-лесно могат да се влюбват и да си живеят в разбирателство?
Не е чак така просто
Всъщност основният проблем на жените със синдром на отличнички не е стремежът да знаят, да могат, да са първи. Основният им проблем е, че поставят в зависимост от всичко това самочувствието си. При тях то е функция от признанието на другите. Не им е достатъчно да са компетентни и успешни, както е при отличничките без синдром. Нужно им е непрекъснато да го доказват пред роднините, приятелите, колегите и да бъдат хвалени.
В това се състои синдромът и той може да се превърне в пречка за любовта поне по пет начина
Някои отличнички са неуверени, когато става дума за чувства, понеже Са прекалено рационални и твърде малко спонтанни. Те са свикнали да проучват и да преценяват, поради което се объркват в ирационално нещо като привличането – независимо дали те го изпитват или пък мъжете им го показват. Тяхната предпазливост изглежда като липса на интерес, може би дори като високомерие. Ако мъжът не е достатъчно търпелив, за да изчака отличничката да мине така необходимата й фаза на изучаване, може да се откаже.
По принцип така действат умните хора и от двата пола
Те са леко смутени от прилива на чувства, те имат нужда от малко време да се ориентират какво и с кого им се случва. Затова често се твърди, че умните по-трудно се влюбват. При мъжете този етап протича по-бързо, понеже надделява ловният им инстинкт, желанието да завоюват. А жените все имат нужда от още малко опознаване, за да се убедят, че евентуалният партньор си заслужава интереса им.
След като отличничката се почувства достатъчно запозната с обекта и ситуацията, синдромът може да я накара да направи една или дори две грешки едновременно.
Тя е свикнала да се старае да изглежда перфектна, страхува се да не я помислят за неопитна, невежа, лекомислена. Започва да се прави на нещо, което не е, и изглежда неискрена. Заради болезнения стремеж да се представи на високо ниво не осъзнава, че така много повече рискува да отблъсне мъжа, отколкото ако бъде себе си. Той вероятно няма да я отхвърли, защото не е съвършена. Но със сигурност няма да му хареса, когато разбере, че нещо го лъже с думи или с поведение.
Втората възможна грешка е да предяви твърде високи претенции към мъжа
Това й диктува синдромът на отличничката – да бъде първа и като завоюва най-доброто. Да не се задоволи с този, който я привлича, защото има теоретичен шанс да срещне някой по-красив, по-способен, по-богат, за когото приятелките ще й завиждат. Амбицията да бъде намерен такъв партньор често трае цял живот и завършва със самота.
Или пък се случва обратното – в някакъв момент отличничката се стряска, че ще остане стара мома, което в очите на роднините, приятелите, обществото е равно на провал. Тя не може да го допусне и прави компромис – приема да е с мъж, в когото не е влюбена. Заради синдрома си отличничката няма достатъчно самочувствие, за да споделя за себе си онази максима на достойна английска лейди
„По-добре сама, отколкото зле придружена“
Когато се влюби силно или е достатъчно интелигентна, за да преодолее синдрома си и да започне връзка, на отличничката се налага да хвърля повече усилия за отношенията. От една страна, тя трябва да се бори с присъщото си желание никога да не постъпва грешно, което по принцип е похвално, но е трудно осъществимо. То обаче у нея е толкова силно, че може да доведе до неспособност да види и да си признае грешките. Което винаги разваля всякакъв вид човешки отношения, в това число и любовните. Колкото и да е толерантен, влюбеният няма как да прости на партньор, който не признава дори пред себе си, че е сбъркал.
От друга страна, отличничката е най-пълното олицетворение на жената, която изключително обича да казва „Видя ли, че бях права, като те предупреждавах“. Тази фраза е мехлем за нейното самочувствие и поредно потвърждение, че е перфектно подготвена, компетентна, всичко може правилно да прецени и да предвиди. Че е жена за 6.
Но „Аз казах ли ти“ неслучайно е сред най-омразните за мъжете женски фрази. Никой не обича да му бъде изтъквано, че някой друг е по-умен. Пък било то и любимата.
Aко има момент, в който жената трябва да се освободи от синдрома си на отличничка, той е точно когато се влюби
Почти 100% сигурно е, че надали ще успее да го преодолее в професията си. Там амбициите и навиците, вкорени от детството и от училище, могат да бъдат дори полезни, ако ги управлява правилно.
Но в двойката синдромът по-скоро пречи. Любовта и съвместният живот с брак или без брак освен силна обич задължително изискват разбиране към другия и компромиси. Не става, когато заради стремежа си да бъде отличничка жената не може да бъде гъвкава, защото това вреди на самочувствието й.
Потискането или дори преодоляването на синдрома не означава тя да не се старае да даде най-доброто от себе си на любимия
Означава да спре да издига в култ желанието си за знание, идеалност и безпогрешност, а да се остави много често да я водят обичта и интуицията.
Add comment