Опитвам се да туширам напрежението, ама става невъзможно
Не ни стигаха и другите беди и неприятности, дето ни почнаха буквално от началото на тази година, ами сега и тия протести…
През март започнаха с карантините – коронавируси, какво ли не, стояхме близо месец вкъщи почти без да излизаме, едвам озаптих децата. Малкият е на 17, а кака му на 21, как да ги овардиш.
Как да е, с много нерви, кавги и заплахи, успяхме горе долу да преживеем карантината.
След това пък като видях как всички хукнаха като изоглавени, започнах само това да се притеснявам – как ще пипнат той вирус някъде, и първо как да ги мисля, че вече виждате, че и сред младите има жертви… Да не говорим, че ние с баща им сме от рисковата група.
И не стига всичко това, ами сега почнаха и тия протести. Децата не стига, че постоянно са там, ами вече не могат да се понасят с баща им, който продължава да вярва на Бойко. На мен ми е все тая и за Бойко, и за протестите, искам само мира да има, ама де такъв късмет.
В.С., 44 г., София
Leave a reply