Всеки човек отдава предпочитание на един или няколко цвята (в зависимост от това къде ги използва – в облеклото, обстановката, цвета на автомобила и т.н.)
Приятното или неприятно чувство, което предизвикват различните цветове, може да се променя с течение на времето. Но цветът, който предпочитате, може да разкаже много за вашия характер и емоционална настройка…
В такива случаи психолозите използват цветовия тест, разработен от швейцарския психолог Макс Люшер в края на 40-те години на миналия век. Тестът на Люшер изисква обаче специална подготовка. „Облекчения” му вариант може лесно да приложи всеки сам на себе си, използвайки при това обикновената настройка на съвременен телевизор.
Според психолозите, ако преобладава червеният цвят, значи собственикът на телевизора е доверчив, но прекалено емоционален и агресивен. Ако ясно се откроява жълтото, такъв човек внушава доверие на околните, той е оптимист и се държи дружелюбно. Но постоянната усмивка на лицето му най-често представлява маска, зад която се крие силно вътрешно напрежение.
Преобладаващият синьо-зелен цвят свидетелства, че човекът е плах и слаб. Но става опасен, ако някой го настъпи.
И накрая, предпочитащите светлосиньото са сговорчиви, лениви и не знаят мярка в храната и пиенето.
Опитният наблюдател може да получи и допълнителна информация за човека, който го интересува, по предпочитания цвят на автомобила
Като доказателство могат да се използват данните на американския психолог Бертолд Шварц. Той твърди, че по цвета на автомобила може да се съди за някои психологически особености на неговия собственик.
Притежателите на червени и жълти коли са оптимисти, жизнелюбци и смятат себе си за щастливци.
В зелени коли пътуват любителите на природата и реалистите.
Сини избират хората с уравновесен характер.
Притежателите на бели автомобили се придържат към консервативни възгледи.
В черните пътуват деловите личности.
Сивите и сребристите са по вкуса на самолюбивите.
Кафявите предпочитат почтените съпрузи и бащите на големи семейства.
Сивите и сребристите са по вкуса на само-любивите.
Кафявите предпочитат почтените съпрузи и бащите на големи семейства.
Въз основа на предпочитанията към даден цвят всеки самостоятелно може да си направи изводи за своите психологически особености
Белият е синтез на всички цветове, затова той е „идеалният” цвят. В него е заложен многозначителен смисъл, тъй като той едновременно предава и блясъка на светлината, и студенината на леда. Този цвят може да предпочете човек с всякакъв характер, той не отблъсква никого.
Черното е цветът на неувереността, символизиращ мрачното възприятие на живота. Хората, които предпочитат да се обличат в черно, често възприемат живота в тъмни тонове, неуверени са в себе си, не са щастливи, склонни са към депресия, тъй като не се съмняват, че идеалите им в живота са непостижими.
Честата смяна на костюм или рокля в черно с други, по-ярки и натрапчиви цветове свидетелства, че песимистичните настроения се разсейват. Постоянният избор на черното свидетелства за наличието на някакво кризисно състояние и характеризира агресивно неприемане на света или на самия себе си (спомнете си черните знамена на анархистите).
Децата, които остро преживяват липсата на грижа и любов, често използват черна щриховка в рисунките си. Нормата, като правило, отхвърля черното.
Сивият е любимият цвят на разсъдливите и недоверчивите натури, които дълго мислят, преди да вземат решение. Това е и неутрален цвят, който е предпочитан от хората, които се страхуват прекалено гръмко да заявят себе си. Ако не харесвате сивото, това е показател за импулсивния ви и лекомислен характер.
Често сивият цвят е предпочитан и при силна преумора
Той играе ролята на бариера, изолираща ви от дразнителите във външния свят. В ситуации на психологическо тестване този цвят се използва като средство за защита от проникване във вътрешния свят на изследвания.
Анкетиране на около 2000 млади мъже в ситуации на конкурсни изпити за заемане на вакантни длъжности показва, че сивото поставят на първо място 27% от изпитваните вместо обичайните 5% в нормална ситуация.
Червеният е цветът на страстта
Ако това е любимият ви цвят, значи сте човек смел, волеви, властен тип, избухлив и общителен. При това сте и алтруист. Хората, които се дразнят от този цвят, имат комплекс за малоценност, страх пред конфликтите, склонност към уединение, стабилност в отношенията.
Червеното символизира възбудата, енергетизма. Този цвят е и символ на еротизма. Отвращението, игнорирането му отразява органична слабост, физическо или психическо изтощение. Военнопленници, които с години са принудени да живеят в застрашаващи живота им условия, особено често го отхвърлят. Червеният цвят е най-предпочитан от тийнейджърите.
Кафяво избират тези, които твърдо и уверено са стъпили на краката си. Хората, които имат слабост към този цвят, ценят традициите, семейството. Предпочитанието към кафявото отразява преди всичко стремеж към простите инстинктивни преживявания и примитивните чувствени радости.
В същото време изборът на този цвят като най-предпочитан свидетелства за определено физическо изтощение. В нормата, наред с червеното, кафявото се отхвърля най-често.
Жълтият цвят символизира спокойствие, непринуденост в отношенията с хората, интелигентност. Когато е предпочитан, това означава общителност, любопитство, смелост, лека приспособимост и получаване на удоволствие от възможността да се харесваш и да привличаш хората.
Когато жълтото предизвиква неприязън, значи става дума за съсредоточен, песимистично настроен човек, с когото е трудно да се осъществи връзка
Жълтият цвят се получава от смесването на зелено и червено и е цвят на енергетизма. Най-голямото предпочитание на жълтото отдават бременните жени, очакващи благополучно раждане, както и хората, склонни към промяна на местожителството. Жълтото се тълкува и като цвят на озарението (ореолът на Христос или Буда).
Синьото е цветът на небето, покоя, релакса. Ако ви харесва, това говори за скромност и меланхолия. Такъв човек има нужда често да си почива, бързо се уморява и за него са крайно важни чувството за увереност и благоразположението на околните.
Неприемането на този цвят разкрива човек, който иска да направи впечатление, че може всичко на света. Но всъщност той е образец на неувереност и затвореност.
Безразличието към синьото пък говори за известно лекомислие в областта на чувствата, макар и скрито под маската на учтивостта. Накратко, изборът на синьото като най-предпочитан цвят отразява физиологическата и психологическа потребност на човека от покой, а отрицанието му – че той избягва отпускането. При заболяване или преумора нуждата от синьото се засилва.
Зеленият е цветът на природата, естеството, самия живот, пролетта. Хората, които го предпочитат, се страхуват от чуждо влияние, търсят начин за самоутвърждаване, тъй като за тях това е жизнено важно. Този, който не го обича, се опасява от житейските проблеми, от превратностите на съдбата и от трудностите въобще.
Зеленият цвят съдържа в себе си скрита потенциална енергия, отразява степента на волево напрежение. Затова хората, които го предпочитат, се стремят към увереност, като цяло.
Ексцентричните, които се справят с поставените задачи не чрез целенасочена активност, а посредством емоциите, отхвърлят зеления цвят. Наред с тях зеленото не обичат и хората, намиращи се на границата на психическото и физическото изтощение.
Leave a reply