Не е ли прекрасно на всеки седем години да се разделяме с предишното си „аз” и да се превръщаме в напълно нов човек. За съжаление, нещата са малко по-различни
Най-вероятно дори не си спомняте къде сте го чували, но истината е, че митът за седемгодишния цикъл на преобразуване дори приблизително не отговаря на средната продължителност на живот на клетката. За да разберем как се променя клетъчният състав на нашето тяло, преди всичко трябва да си изясним как възникват клетките. Организмът може да ги създава по няколко различни начина.
Първо, съществуващите клетки могат да се делят посредством простия процес митоза. При митозата родителската клетка се разделя на две нови.Тези нови клетки, наречени дъщерни, всъщност представляват копия на майчината клетка.
Вторият начин е образуването им от стволови клетки. Това са специални клетки, които се срещат из цялото тяло, макар и да са малко на брой. Те могат не само да създават собствени копия чрез митоза, но и да синтезират нови „специализирани” клетки. Към „специализираните” се отнасят клетките на кръвта и нервните клетки, които не са способни да се самокопират.
За да се контролира увеличаването на новите клетки, старите трябва постепенно да отмират. Например разстоянията между пръстите на ръцете и на краката отчасти са обусловени от гибелта на клетки в момента на нашето раждане. Тази програмирана гибел е необходима, за да може крайниците ни да нямат ципи между пръстите, както е при някои животни. След известно време всички клетки в организма умират.
Но не всички клетки живеят еднакво дълго
Например клетките, образуващи слизестата обвивка на нашия стомах, могат да се обновяват на всеки два дни, тъй като те се намират в постоянен контакт с
киселините, участващи в храносмилателните процеси. Клетките, от които се състои кожата ни, се сменят на всеки две-три седмици. Като основна защита срещу въздействието на околната среда, кожата трябва постоянно да е в идеална форма.
В същото време, червените кръвни телца, или еритроцитите, живеят само около четири месеца. Белите кръвни клетки пък, които отговарят за борбата с инфекциите, обикновено живеят само няколко дни, максимум малко повече от седмица. Докато мастните ни клетки живеят доста дълго – техният цикъл съставлява средно 10 години. Костната тъкан се регенерира приблизително също за десет години.
Ако някой си мисли, че десет години са дълъг период, още нищо не знаете
Други части на организма са на същата възраст като нас самите. Например при раждането си получаваме един мозък за цял живот. Мозъчните клетки не се възстановяват с възрастта. Макар че изследвания, проведени неотдавна, свидетелстват, че клетките на хипокампа, който отговаря за паметта, могат да израстват отново. Зъбният емайл също никога не се възстановява. Зениците си също получаваме веднъж завинаги.
Човешкото тяло се състои от множество различни клетки, всяка от които има собствена функция и продължителност на живота. По същия начин, както ни се налага да сменяме автомобилните губи по-често, отколкото трансмисията, някои части на организма се нуждаят от възстановяване по-често от други. Но въпреки всички тези регенерационни процеси, на никого не му е съдено да се възроди напълно. Работата е там, че някои клетки, както вече стана ясно, остават с нас през целия ни живот.
Leave a reply