Казват ми, че не било толкова страшно, ще пазя леглото
Това е едно от нещата, които си мислиш, че никога няма да ти се случат.
Като да се разболееш от рак, да речем.
Имам приятели, дето имаха рак, а двама вече и починаха от рак, нито пак не съм си мислил, че може и на мене да ми се случи.
Баща ми умря пот рак на гърлото преди дванайсет години.
И пак, знаете, тъжно е, но някак си, си мислиш, че са неща, които се случват на другите хора.
И когато в края на миналата седмица изведнъж започнах да развивам висока температура, не си помислих, че е нещо сериозно.
Ако жена ми не беше настояла да се тествам за тоя новия коронавирус, изобщо нямаше хи да се сетя.
И тестът взе, че даде положителен резултат.
Не съм кой знае колко притеснен, пък и да ви призная и не се чувствам чак толкова зле – една обща отпадналост, кашлям, имам температура, но не е нещо по-страшно от всеки нормален грип.
Обаче трябва да си стоя вкъщи, жена ми даже не ме пуска да ходя много из апартамента, да не заразя детето и ми дава да чета някакви книги на
Захари Карабашлиев…
И това ще мине.
В.В., 55 г., София
Leave a reply