В преследване на изкуственото щастие хората се превръщат в наркомани

Когато имаш скъпа кола, красиви вещи, богато обзаведен дом и други символи на статуса, започваш да усещаш, че струваш повече

Мислиш си, че стоиш по-високо от тези, които нямат нищо. Гледаш съседите си с по-малко възможности и си казваш: „Това е, защото аз съм много умен и печеля повече. Затова имам всичко, а те – нищо“.

Мислиш си, че хората те смятат за преуспял, защото имаш скъпа и бърза кола. Тази мисъл грее душата ти и повишава самооценката ти. Ако обаче колата на съседа е „по-яка“, самооценката ти пада. И тогава има само един изход – при първа възможност да си върнеш преимуществото.

Тази ситуация се отнася не само до колите. Всеки път, когато някой от твоето обкръжение има нещо с по-ниско качество от теб, чувството за кралско превъзходство се връща у теб. От това зависи колко щастлив ще се чувстваш.

Шарл дьо Монтескьо-писател и философ, казва: „Ако просто искахме да сме щастливи, би било лесно да го постигнем. Но ние искаме да сме по-щастливи от другите, а това е почти невъзможно. Защото винаги ще ни се струва, че те са по-щастливи от нас.“

В преследване на изкуственото щастие хората се превръщат в наркомани, които на всяка цена се стремят поддържат собствената си ценност

Купуват нов телефон, сменят колите, носят скъпи дрехи и се обграждат с бутикови мебели — в случай че някой дойде на гости. Използват неразумно скъпи парфюми, за да подчертаят своя стил и изисканост. Но, като всичко това струва купища пари, нерядко такива хора са оплетени в необятни дългове.

В преследване на щастието изпадате т.нар. кредитна зависимост, превръщат се в кредитни наркомани

Най-страшното за тях е да паднат до нивото на онези, за които смятат, че стоят по-ниско от тях в социалната стълба. И за да не се случи това, са готови да платят всякаква цена. А поддържането на този ефимерен статус струва много.

Ако нещо не се вписва в статуса, те го прикриват. И обратното, това, което подчертава високото положение, всячески се афишира. Например почивката в петзвезден хотел задължително се обявява в социалните мрежи, а тризвездният тактично се премълчава.

Животът на такива хора се превръща в измама – те лъжат другите и самите себе си. Главно себе си! Уверени са, че действително принадлежат към имитирания статус, и игнорират факта, че този статус е резултат от дългове, които ще изплащат цял живот.

В даден момент обаче банките спират да дават пари и изворът на радост щастие секва. Тогава тези хора изпадат в дълбока депресия. При това обвиняват за всичките си беди банките, правителството, тежкия живот, работодателя, който несправедливо не им вдига заплатата. Единствено себе си никога не винят. Защото те само искат да са „като всички“ и да не пропуснат важните години от живота си, грабейки от него с пълни шепи.

В заключение можем да се позовем на думите на Хенри Форд

„Нямам нужда да отсядам в скъп хотел, защото не виждам смисъл да плащам повече за излишества, от които нямам нужда. Където и да спра, аз съм Хенри Форд. Не виждам голяма разлика в хотелите – и в най-евтиния можеш да отпочинеш не по-зле от най-скъпия. Това палто – да, прави сте, носил го е още баща ми, но това няма никакво значение, защото и с него аз все така си оставам Хенри.

Синът ми е още млад и неопитен, затова се страхува какво ще си помислят хората, ако отседне в евтин хотел. Аз не се безлокоя за мнението на околните, защото зная истинската си цена. А станах милиардер, защото умея да се оправям с парите и да правя разлика между истинските и фалшивите ценности“.