Ето как да се справите с детската разсеяност!

За да се преборите с детската разсеяност, открийте причините за нея. Според психолозите под 5 години разсеяността е естествена

Любопитството към околния свят не позволява на детето да се концентрира. Когато си тръгвате от площадката, не бива да му се карате, че не помни къде си е оставило кофичката, защото у него още не е развита временната памет. По-добре я тренирайте. Има много игри, които помагат, заедно изберете някоя и често играйте.

Причина за разсеяност може да е мечтателността

Такива са децата, които пребивават повече в мислите си, отколкото в реалния свят. Тази черта на характера остава за цял живот, но тренировките на паметта също помагат.

Липсата на разбиране за лична собственост също води до небрежност към вещите. В по-голямо семейство например детето смята играчките за общи и не намира за нужно да следи къде са. Същото е и в детската градина, където децата си разменят нещата и вечерта им е трудно да си спомнят какво и на кого са дали.

Ако детето бърза и няма време да си събере вещите, естествено, че все нещо ще забрави

Ако мама винаги му подрежда чантата, то се чувства безпомощно, когато се наложи само да си събере нещата. Затова развивайте самостоятелност.

Правете профилактика на разсеяността. Улеснете забраванкото, като сложите на дрехите му някакъв знак, за да си намира по-лесно вещите в училище и детската градина. Преговаряйте заедно на глас действията, които трябва да изпълни: „Прибираме се вкъщи, сваляме ръкавиците и ги слагаме в джоба, шала и шапката – на рафта, якето на закачалката“ и т.н. Помага и броенето на предметите: „В чантата първо слагаме учебника, второ, кутията с моливите, трето тетрадката“ и т.н. При връщане от училище пак бройте, за да се убедите, че всичко си е на мястото.

Не отрупвайте детето с излишни вещи. Учете го да се грижи самостоятелно и постоянно за нещата си. Например редовно да си чисти обувките и да си слага дрехите за пране. Не подреждайте след него, не вършете всичко вместо него.

Научете го да си планира времето, да не се суети и отделете две минути преди излизане за проверка. Не питайте строго „Пак ли забрави нещо?“, а меко кажете „Нали взе всичко?“, за да го поощрите самостоятелно да преговори на глас какво трябва да вземе. Ако е забравило нещо, подсетете го и го хвалете, ако е взело всичко.