Обуй си чорапи и ще спиш добре, казваше баба ви
На вас това ви се струваше съвсем излишен съвет. Но същото открили корейски учени, докато изследвали как ефективно могат да бъдат предотвратявани разстройствата на съня.
Когато си лягате, обути с вълнени или с памучни чорапи, по-бързо заспивате, по-рядко се будите, т.е. гарантирате си по-качествен сън, и спите по-дълго, твърдят те.
Връзката е с температурата на тялото. Като заспите, тя пада с 1-2 градуса. Кръвоносните съдове се свиват, за да не се преохлади организмът. Най-ефективните топлообменници в тялото са стъпалата и дланите. Учените са измерили, че когато стъпалата се затоплят с чорапи, това влияе върху чувствителните на топлина неврони, намиращи се в преоптичната област на хипоталамуса. Ако температурата на тялото и крайниците е различна, което се случва при затоплянето с чорапи, тези неврони изпращат импулси по-бързо, създавайки усещания за сънливост.
Никога не повишавай тон, съветваше още баба ви
Учени са установили с ядрено-магнитен резонанс, че крясъците са едни от най-дразнещите звуци наред със скърцането на влак по релсите, стърженето на метал върху стъкло, бебешкия рев. Гласовете от каращи се хора притесняват мозъка на фундаментално ниво, нарушават способността да се мисли и действа рационално.
Залудо работи, залудо не стои, повтаряше тя
И не напразно. Проф. Кристофър Ши, изследовател на човешкото поведение от Чикагския университет, доказва, че заетостта поддържа доброто настроение. При занимаване на ума с нещо – дори да е кръстословица или судоку, отрицателните емоции отшумяват.
Боли ме стомахът, няма да ходя на училище, казвахте вие. Тръгвай, в училище ще ти мине, отвръщаше баба
Подкрепян невробиологът Кристиян Шпренгер от Медицинския център в университета Хамбург-Епендорф.
Той и екипът му провели изследвания с функционален магнитен резонанс на две групи доброволци. Едната попълвала труден, другата – лесен тест. Докато решавали теста си, всички доброволци усещали парене по ръката. Причинявал го реотан, който стигал малко над 47 градуса -температура, достатъчна, за да предизвика болка, без да нарани кожата. След завършването на теста участниците трябвало да оценят усещането по скалата от 0 – никаква болка, до 100 -непоносима болка. Хората, решавали по-лесния вариант, докладвали за по-силна болка от тези, които решавали трудния. И не става дума за субективна преценка: скенерът също регистрирал разлика. При решаващите лесния тест сигналите успешно достигали нервните влакна в гръбначния стълб, създавайки усещането за болка. При заетите с трудния тест рецепторите за болка били блокирани. Изследователите заключават, че мозъкът изпраща сигнал до останалата част от тялото, позволяващ нервната система да игнорира до голяма степен болката и да се фокусира върху задачата.
Изправи се, какво се изтягаш на стола, повтаряше баба ви и много ви дразнеше
Вие си мислехте, че става дума само за красота – да не се прегърбите. Нищо подобно.
Според ново изследване, когато човек седи изправен, изпитва повече енергия и ентусиазъм и по-малко умора. Участниците трябвало да изнесат 5-минутна реч. Някои били инструктирани да седят с изправен гръб, други не получили никакви инструкции и седели, както им харесва. Прегърбената стойка доказано се свързала с по-ниски нива на енергия. После изправените участници разказали, че се чувствали по-силни и с повече самочувствие. По-прегърбените били по-уплашени, нервни и пасивни. Това изследване допринася към теорията за когниция на тялото, според която хората мислят не само с умовете, но и с телата си.
Яж мед, казваше опитната жена
Много правилно -изследванията сочат, че това е храната, която човешкият стомах разгражда най-лесно. Причината е, че медът вече е бил преработен от организма на пчелите.
Баба ви изумяваше, като в напрегнати моменти ви слагаше да ядете или ви даваше поне бонбонче
Според Брад Бушман, психолог от Университета на Охайо, храната е най-доброто успокоително. Изследванията му показват, че при нормални равнища на кръвната захар хората проявяват най-малко раздразнителност и агресия.
Та бабите трябва да се слушат. То и учените установиха, че гениалността вече идва на стари години. Бенджамин Джоунс от Северозападния университет в Еванстън, САЩ, и Брус Уайнбърг от Университета на Охайо са проучили списъка с нобелови лауреати по физика, химия и медицина от 1900 г. насам. Навремето повечето са били млади в момента на голямото си откритие – ненавършили 40, а една пета под 30 години. През следващото столетие учените откриватели под 40 стават все по-малко, а тези под 30 към края на 20 век вече клонят към нулата. Причината по-възрастни учени да правят големите открития е много по-голямото количество знания, които всеки трябва да усвои.
Leave a reply