Може би след някое и друго столетие хората ще се научат да се влюбват в правилния партньор и тогава идеалната любов повсеместно ще тържествува
Защо се влюбваме в качества, които след това ненавиждаме?
Засега някои успяват, а други не.
За неуспехите е виновна еволюцията, която още не си е свършила докрай работата. Просто трябват още тренировки, защото първоначално заложеното не е било съвсем изрядно – заради инстинкта за оцеляване и заради инстинкта за продължение на рода. Както казва проф. Саманта Джоел, „за нашите предци намирането на партньор е било по-важно от намирането на правилния партньор“.
Професорката е ръководителка на научен екип, който е изследвал как любовта се променя с времето
Не през хилядолетията, а в течение на конкретната връзка.
Учените задавали въпроси на двойки защо искат да останат заедно или защо искат да се разделят. Някои имали връзка отскоро, а други били навъртели по няколко години „любовен стаж“.
Любопитно е, че при отговорите на първия въпрос се появява разлика в зависимост от „стажа“, а при отговорите на втория – не.
След около 2 години хората посочват като основни причини да останат заедно, че харесват характера на партньора, имат чувство за близост, изпитват положителни емоции от връзката. При средно 9 години, особено в брак и с деца, към тези основания се добавят, че даже стават и по-важни: усилията, които са вложили във връзката, семейните отговорности и външните бариери (например финансови).
„Раздялата е много трудно решение. И колкото повече време сте заедно, толкова по-трудно става“, коментира проф. Джоел
Независимо от колко време са двойка, хората посочват сходни причини защо искат да се разделят. На първо място са проблемите с характера на партньора, на второ – загубата на доверие (най-често изневяра), на трето – студенината на партньора.
Както забелязвате, характерът на партньора е главен фактор
Но точно тук е провалът – еволюцията не стига за прозорливост при избора. Много често се случва любимият да се окаже неправилния човек. И пак, и пак. Защо?
„Когато срещнем някого, често ни привличат точно тези качества, които с течение на времето започват да ни влудяват“, обяснява психоложката Гретхен Рубин. Тя е написала книга, в която развива теория, че има четири личностни типа, отразяващи се върху влюбването.
Рубин разделя хората на длъжници, поддръжници, съмняващи се и бунтари
Длъжниците отговарят на външните очаквания, т.е. по-лесно правят нещо за другите, отколкото за себе си. Например винаги изпълняват обещанието си към любимия, но невинаги правят това, което са решили вътрешно – примерно, да спрат да пушат.
Поддръжниците обикновено отговарят и на вътрешните си, и на външните очаквания
Съмняващите се отговарят на вътрешните си очаквания. Те правят нещо само ако смятат, че има смисъл.
Бунтарите отказват. Ако карате такъв човек да свърши нещо, той се противи. Много често се противи дори на себе си, макар да знае колко е необходимо да се храни по-здравословно, да речем.
Като използва тези четири личностни типа, Рубин обяснява как работи странният феномен: влюбвате се в някого, защото нещо в него ви привлича силно. И после разбирате, че точно това нещо ви отблъсква силно.
Ако сте поддръжник, вие живеете живота си по график
Никога не пропускате сутрешното си бягане, винаги ядете по 30 г въглехидрати на ден и си лягате в 11 всяка вечер. Затова е вълнуващо да бъдете разтърсени от някой, който се чувства свободен и не спазва толкова правила. Но с времето вашият поддръжнически характер надделява и искате да се върнете към това, което е вашето естествено отношение към света. И тогава се поражда напрежение с любимия.
„Струва си да бъдем наясно с този потенциален източник на напрежение, когато преценяваме дали връзката ни ще е устойчива“, смята психоложката.
Според нея може да се получи добро съчетание в двойката, когато все пак има някакви сходства в характерите. Например между длъжник и бунтар, защото и двамата изпитват съпротива към вътрешните очаквания.
Leave a reply