Всеизвестно е, че благодарен ие на нашия мозък, запомняме много различна информация – било то звук, изображение, мирис, вкус, тактилни усещания
Получаваме я от сетивата, след което се обработва от сивото ни вещество. Научно доказан факт е, че човек вижда не с очите, а с главния мозък. Подобно на всеки съвременен компютър, снабден с изкуствен интелект, човешкият мозък, като биологически природен неврокомпютър, също работи в двоична система. И може да обработва само две състояния – когато има сигнал от един неврон към друг или когато липсва невроимпулс.
Възможно ли е тогава картините от заобикалящия ни свят да изглеждат напълно различно в реалността и нашият мозък, мамейки ни, да изкривява реалността, като дорисува въображаеми детайли? Днес учените са единодушни, че гигантските скрити резерви на сивото ни вещество контролирано се забавят от някакви висши системи. Това предпазва човечеството, все още недостигнало максимално високото еволюционно стъпало на мирозданието, да си навреди чрез внезапно разкрилите се пред него възможности.
Излиза, че мамейки ни, нашият мозък ни пази. Тогава възниква и друг въпрос – от какво се опитва да ни изолира?
Някои изследователи са убедени, че така е устроена защитата на човека от външната информация и способностите, за които все още не сме готови. А мозъкът е само уникален предавател, с чиято помощ животът ни се ръководи от невидим Висш разум. Според тази версия човешкият ум е мощен биокомпютър с колосални възможности.
Много загадки крие самият произход на сивото ни вещество. Дълго време, ръководейки се от еволюционната теория на Дарвин, учените смятат, че мозъкът е образуван от нервна клетка в резултат от верига случайни мутации в живите организми вследствие на епохалното въздействие на различни природни механични явления. Първите зачатъци на мозък при безгръбначните се появяват преди повече от 550 млн. години. Преди около 65 млн. години първобитният мозък вече започва да прилича на този на съвременния човек.
Add comment