Психолозите твърдят, че нямате нужда от чудодейни методи на възпитание, за да програмирате детето си за успех в живота
Достатъчно е да поддържате програмата, която изначало е заложена у него от природата.
Цялото ранно детство представлява безусловен успех. За 2 години бебето се научава да ходи, да говори, да отстоява собственото си мнение, да постига онова, което смята за важно. Малкото дете притежaва всичко, което му е необходимо: желанието (искам), вярата (мога) и упоритостта (ще успея).
Не казвайте непрекъснато „не“. Да, няма как да се мине без забрани. Но помислете какво, кога и защо забранявате. На детската площадка най-често ще чуете точно това, което родителите не бива да казват: Боби, къде си тръгнал? Мая, не си цапай ръцете! Мария, не пипай това! Родителите не си дават сметка, че детето изследва света и не бива да му пречат „за всеки случай“.
Детето се търкаля в края на дивана, ще падне и ще се удари. „Стой“, виква разтревожената майка. А вярната реплика е „Сега внимавай, защото може да стане така…“ Това е начинът и да предупредите, и синът или дъщеря ви да придобие ценен опит.
Излишните забрани убиват детската инициатива
Прекомерно предпазваните хлапета започват да си мислят, че светът е враг и че е по-лесно да се държат за полата на мама. По-нататъшните варианти са два. Или това поведение се превръща в навик, който води до проблеми в развитието и инфантилност. Или детето става „хулиган“ , който се съпротивлява на родителската загриженост и иска да се развива като самостоятелна личност. Само че представата му за успех се свързва не с постигане на цел, а с победата над всички онези, които забраняват.
Не го отклонявайте от целите
Момиченце на 3 години се труди в пясъчника – посадило е клонки и старателно ги полива. За него играта е реална. Но мама казва: „Хайде, Юлия, тръгваме си“ и въобще не слуша молбата „Още малко“.
Юлия има работа, която трябва да довърши. Това е много важно за всеки успешен човек – да осъществи своя проект, не да го захвърли наполовина.
Помислете на какво учите детето си, като го карате да си зареже строежа в пясъчника или ролевата игра с куклите и колите
Когато рязко го откъсвате, не му позволявате да доведе намисленото до край и да усети удовлетворение от свършената работа. Това може да му стане навик: започва нещо, после го захвърля. Разбира се, няма нужда да се подчинявате до безкрайност.
Предупредете детето, че има пет минути, уговорете се кога ще може да продължи.
За всеки успех е най-съществена способността да се поставят цели и да се постигат, а основите й се „наливат“ в съвсем ранна детска възраст.
Повишавайте самооценката
До две години самооценката на детето е винаги висока. Към третата година то започва да оценява себе си, като се опира на родителското мнение. Тоест започва да се отнася към себе си така, както вие се отнасяте към него. Вашата висока оценка ще му помогне да вярва в силите си.
В детската градина и особено в началните класове самооценката започва да зависи и от другите. Тя се вдига или се понижава според това какво място заема детето в групата. Но самочувствието, създадено от родителите в ранното детство, много ще му помогне.
Да поддържате висока самооценка не означава постоянно да хвалите
Означава да се отнасяте с уважение към делата и грижите на детето, към неговите потребности и интереси, изтъкват психолозите.
Поддържайте оптимизма му
Малките деца са оптимисти. Повечето възрастни са песимисти. Печалната метаморфоза настъпва след несполуки и разочарования, които обезсърчават, ако родителите не са изградили у детето правилно отношение към житейските трудности.
За 4-годишното хлапе най-важното е това, което се случва в момента. Ако то не успява в нещо, успокойте го и обяснете, че винаги ще се намери решение, ако добре го потърсите.
Много деца не искат да направят нещо просто защото се страхуват, че може да не се получи. Те се плашат, че ще се изложат пред мама и татко. Обяснете на сина или дъщеря си, че е съвсем нормално да не умее, че трябва търпеливо да се учи и не е страшно да сгреши. Грешката може да се поправи и вие ще му помогнете да я поправи. Подобни тренировки са много полезни, понеже развиват и укрепват увереността.
Оптимизмът е важен, защото позволява на детето да вижда всичко от добрата му страна, да вярва в себе си и в бъдещите си успехи. Всяко дете е изначално настроено за успех и задачата на родителите е да не му позволят да изгуби това ценно качество, обобщават психолозите.
Leave a reply