Как да повишите самооценката на срамежливото дете?

Детето със занижена самооценка е тревожно и неуверено. Постоянно си мисли, че ще го излъжат, обидят, недооценят

Винаги очаква да му се случи по-лошото и гради около себе си стена от недоверие. Страни от другите, обидчиво е. Такива деца трудно се адаптират в нови условия. При изпълнението на всяка задача се настройват предварително за провал, срещат непреодолими препятствия. Често се отказват от нови дейности заради страха, че няма да се справят. Преувеличават чуждите успехи и подценяват собствените. Занижената самооценка е по-лошия вариант за развитието на детето. Тя често е причина за трайни психологически нагласи от типа „Аз съм глупав“, „Нищо не умея“, „Неудачник съм.“

Добър начин да повишите самооценката на детето е да му поискате съвет като равен или пък да го помолите за помощ като равен

Във възрастта между 5 и 7 този метод, прилаган от време на време, особено между майка и син, дава изненадващи резултати.

Похвалите имат голямо значение при формиране на самооценката

Важно е да хвалите правилно. Не хвалете детето за нещо, което не е постигнало само. Не го правете от съжаление или пък от желание да му се харесате. Не го хвалете за играчки, вещи, дрехи, нито пък заради това, че е красиво или здраво. Затова пък поощрявайте всеки опит за самоизява и развитие, непременно хвалете всяко постижение – добра оценка в училище, победа на спортно състезание, красива рисунка. Хвалете в аванс, например: „Непременно ще се справиш, вярвам в теб.“ Това внушава увереност в собствените сили.

Само с похвали обаче не става

Наказанието също има роля при формиране на самооценката. Наказвайте умно, с мярка и се придържайте към няколко правила. Наказанието не бива да вреди нито на физическото, нито на психическото здраве. Ако се съмнявате дали трябва да накажете детето, по-добре не го наказвайте. Наведнъж налагайте само по едно наказание. Може да е строго, но да е само едно. Наказанието не бива да е сметка на обичта. Какво и да се случи, не лишавайте детето от топлината си. Никога не му отнемайте за наказание вещи, които са му подарени от вас или от друг.

Може да отмените наложено наказание, дори хлапето да се държи безобразно, ако разберете, че е помогнало на някого, защитило е по-слаб. Но обяснете защо го отменяте. Ако наказанието е закъсняло, по-добре изобщо не наказвайте. След наказанието идва прошка. Щом инцидентът е приключил, повече не го споменавайте и не се връщайте към миналото. Не унижавайте, когато наказвате.

Никога не наказвайте детето, ако е болно или не се чувства добре, когато се храни, преди или след сън, по време на игра, веднага след душевна или физическа травма

Не го наказвайте, ако въпреки искрените си старания не може да се справи със страховете си, със своята невнимателност, тромавост, раздразнителност или друг недостатък. Не наказвайте, ако не сте наясно с мотивите за една или друга постъпка. Не наказвайте и ако вие самите сте уморени, ядосани, гневни поради някакви ваши си причини.