Ще стане, ама след малко: Как да научите детето да не отлага?

Струва ви се, че някоя сутрин ще кажете на тийна „Добро утро“, а той ще ви отговори ” След малко“

Тази реплика чувате, като го питате дали е учил или кога ще си ляга, като го викате за вечеря или да ви помогне… Всичко се отлага, започва се в последния момент и се върши с възможно най-малко усилия. Когато става дума за работа, последващите резултати обикновено не са блестящи. Та сте решили да „логнете“ наследника за новата учебна година, като му помогнете да се пребори супорития си лош навик.

Похвално родителско намерение, заслужава си да опитате, ще му е полезно за цял живот още от млад да се отърве от отлагането. Но имайте предвид, че се борите с нещо, по което тийновете са световни шампиони. Някои се научават на ефективни стратегии да се справят с проблема, а други завинаги си остават с лошия навик, който пречи на успеха им.

Когато синът или дъщеря ви е в добро настроение, започнете да разказвате сякаш между другото, че много хора обичат да отлагат работата, която не горят от желание да свършат. По този начин обаче си докарват умора още преди да са я подхванали, защото подсъзнателно се натоварват. Действа т.нар. ефект на Зейгарник. Наречен е на руската психоложка Блюма Зейгарник, която го установила със серия експерименти. Тя открила, че хората си спомнят по-добре незавършените, от-колкото завършените задачи. Причината е, че недовършените продължават да тормозят мозъка им.

Психолозите съветват сложната или неприятна работа да бъде започвана с нещо по-малко трудно и обозримо за свършване

Примерно тийнът може да хвърли поглед към проекта, който има да прави, и да реши да се захване с най-лесната му част. Това противоречи на логиката, че е по-разумно да се заеме с по-трудната, докато още не се е уморил, или пък да кара последователно. Но тук въпросът е като начало да спре да отлага. Щом веднъж започне, набира инерция и шансът да свърши работата до край е голям.

Много често причина за отлагането е, че тийнът не знае откъде да започне или не му се мисли за това. Или толкова дълго мисли, че всъщност превръща планирането в благовидно оправдание за отлгане на същинската работа. Затова съветът е да започне от-където и да е, само и само да започне.

Тук някъде трябва да се пребори с коварните оправдания, които връхлитат на ята и сякаш насила го карат да каже на ум или на глас любимото „След малко“

Има хиляди: чака подходящ момент, уморен е, има нужда да се отпусне малко след досадните часове в училище, боли го глава, сега не е в настроение, какво пък толкова – убеден е, че работи даже по-добре под напрежение и може да се справи дори в последната минута.

Единственият начин синът или дъщеря ви да не се остави на тези оправдания е честно да признае пред себе си, че това са точно оправдания, за да отлага работата. Като си признае, има шанс да спре да ги използва като извинение и да се заеме с онова, което има
да върши.

Лесно е да се каже, трудно е да се направи

Особено пък като става дума за нещо толкова досадно като ученето на нещо досадно. Огромната причина за отлагането е, че тийнът не цени достатъчно целта, която се налага да постигне. Затова не може да се мотивира да работи и търси всякакви поводи да отлага.

Ценността на всяка задача се повишава, ако синът или дъщеря ви я превърне в предизвикателство, в игра и си постави времево ограничение или необичайни условия. Примерно “ Сядам, пиша го това проклето домашно за половин час, докато гаджето ми се прибере от тренировка. И после ще си говорим по скайпа, без подсъзнателно да се тормозя за тъпото домашно”.