Щастието за жените е да доставят радост и любов на другите

Изгубвайки себе си, днес жените са готови да търсят щастието в какво ли не

Те ту противопоставяйки се на мъжете, ту опитвайки се да получат всичко от тях. Но психологията да „мисли само за себе си и получавай желаното по всякакъв начин” говори за това, че душата на такава жена в най-добрия случай е дълбоко безчувствена. А нали именно душата е източникът на живота. Подобни жени са мъртви, защото смисълът на живота и пред назначението на прекрасния пол е служенето на другите за радост, любов и доброта. Служенето за жената е всъщност нейното щастие. Това се проявява дори на физиологично ниво: котата жената се грижи за другите, у нея се изработва хормонът окситоцин, който, на свой ред, стимулира секретирането на ендорфини – хормоните на щастието”, и снижава нивото на стресовия хормон кортизол.

Доброто сърце на жената е извор на радост и за околните. Култивирайки у себе си каменно сърце, жестокост и студенина, тя действително престава да бъде жена-извор на любов. Това е противоположност на нейното естествено състояние – състоянието на „божественост

Доброволно отказвайки се от своята природа, прекрасният пол губи и физическите възможности да бъде жена. Психологическият дисбаланс води към хормонални нарушения и жената се лишава от възможността да стане майка – тоест да реализира главната задача, с която е дошла на този свят: да даде живот и да го изпълни със светлина.