Малките съперници у дома

Съперничеството между децата избуява в семейната среда, където родителят е показал предпочитание към едно от тях. Затова е много важно да знаеш как да държиш под контрол чувствата на малчуганите.

Съперничеството е част от израстването. То е съвсем нормална изява на децата в едно семейство и се разпалва основно от три фактора:

ПОЛЪТ – при деца от еднакъв пол конкуренцията е много по-силно изявена.

СХОДНАТА ВЪЗРАСТ – малката разлика засилва съперничеството.

КОГАТО ЕДНО ОТ ДЕЦАТА ОСОБЕНО СЕ ОТЛИЧАВА С НЕЩО ОТ ДРУГОТО, било то рядък талант и интелект, външна красота или пък физическа особеност, например при дете с тежко заболяване. Във всички тези случаи родителите са склонни да насочват повече любов и грижи към едно от децата за сметка на другото, което остава в сянка.

Кои са причините?

Съперничеството в ранната детска възраст най-често е борба за вниманието на родителите и се засилва много, когато мама или татко показват предпочитание към някой от малчуганите. Дори и да не разкриваш слабостта си към някое от децата, конкуренцията между тях пак може да е ожесточена поради особеностите на характера на малките. Екстровертните деца, при които външната оценка и привличането на вниманието са много важни, са по активни конкуренти в семейството си. Има различни теории за съперничеството и една от тях е, че ние се раждаме с инстинкт да доминираме и това е наблюдавано в най-крайния му вид сред бозайници като петнистите хиени, сред които 25% от новородените не оцеляват, защото са унищожени от братчета- та и сестричетата си. Има и друга версия, според която децата не се раждат със склонност да се конкурират, а се учат на това, тоест усвояват съперничеството като поведенчески модел за справяне в различни ситуации.

Каква е твоята роля?

● Поощрявай всяко дете за различно нещо. Хвали ги според специфичните умения, които имат, без да ги сравняваш. Оценявай ги като уникални личности, които имат своите собствени неповторими умения.

● Похвалите винаги прави публично на всеослушание, а критиката трябва да е насаме. Смъмрянето на едното дете пред другото или останалите създава напрежение и може да провокира съперничество.

● Децата трябва да се оставят сами да се справят в конфликтните ситуации без намесата на родителя като арбитър. Идеята е те самите деца да си намират стратегии.

● Научи децата как да управляват гнева си, който се поражда в конфликтните ситуации. В зависимост от възрастта на детето избери какъв модел на поведение ще му препоръчаш в тези моменти, но в никакъв случай не го съветвай да си премълчи.

● Не оставяй незабелязано деструктивното поведение на децата си. Игнорирай както подмолното държание с цел печелене на родителски похвали (например доносничеството на издънките или портенето на по-малките на каките и батковците им), така и склонността на по-големите да прибягват до физическа агресия към мъниците.

Двете страни на медала

Кои са негативните страни на съперничеството:

Постоянното влизане в ролята на губещия влияе негативно върху формирането на самооценката на детето. Санкционирай така отношенията между децата, че едно от тях да не бъде винаги губещият, защото това провокира постоянна враждебност.

Нерегулираните навреме крайности в съперничеството може да избуят в трайна омраза, за което отговорност носи родителят. И кои са позитивите:

Децата се учат да се борят и да побеждават. Излизайки от семейството, те ще бъдат подготвени за оцеляване в конкурентна среда.
Съперничеството стимулира самоизявата.
Децата изпробват граници на възможностите си по-често в сравнение с малчуганите, отраснали сами.
Научават се да решават проблеми и конфликти.
Усвояват по-гъвкави правила и модели на поведение.
Учат се да работят в екип.

Как да намалиш напрежението между децата:

● Гледай на всяко дете в семейството като на уникална личност и не го сравнявай с другото. Признавай талантите и характерните умения и ги поощрявай. Това кара детето да се чувства обичано и харесвано от своите близки, да има самочувствие и да не е толкова склонно да търси надмощие и да доминира сред останалите.

● Отделяй време за разговори и занимания насаме с всяко едно от децата. Тези моменти на интимно споделяне с мама или татко са много важни за малкото и го карат да се чувства по-сигурно и обгърнато от родителската любов.

● Научи децата да се уважават взаимно. Постави много ясни граници за забранените неща в поведението им, например малкият да доносничи, а големият да тормози.

● Остани безпристрастна пред конфликтите при децата, защото има риск тези ситуации да се създават, за да се печели майчиното или бащиното внимание. Малките бързо се научават, че когато се карат, родителите веднага се фокусират върху тях.

Нужно е да знаеш…

Дали характерът на детето ще се развие след преодоляната конфликтна ситуация с братчето или сестричето му, или ще се деформира под въздействието на стреса и напрежението, зависи най-вече от твоите умения и мъдрост.