Малките съперници у дома

промоции

Съперничеството между децата избуява в семейната среда, където родителят е показал предпочитание към едно от тях. Затова е много важно да знаеш как да държиш под контрол чувствата на малчуганите.

 

Съперничеството е част от израстването. То е съвсем нормална изява на децата в едно семейство и се разпалва основно от три фактора:

ПОЛЪТ – при деца от ед­накъв пол конкуренцията е много по-силно изявена.

СХОДНАТА ВЪЗРАСТ – малката раз­лика засилва съперничеството.

КОГАТО ЕДНО ОТ ДЕЦАТА ОСОБЕНО СЕ ОТЛИЧАВА С НЕЩО ОТ ДРУГОТО, било то рядък талант и интелект, външна красота или пък физическа особеност, например при дете с тежко заболяване. Във всички тези случаи родителите са склонни да насочват повече любов и грижи към едно от децата за сметка на другото, което остава в сянка.

Кои са причините?

Съперничеството в ранната детска възраст най-често е борба за внимани­ето на родителите и се засилва много, когато мама или татко показват пред­почитание към някой от малчуганите. Дори и да не разкриваш слабостта си към някое от децата, конкуренцията между тях пак може да е ожесточена поради особеностите на характера на малките. Екстровертните деца, при ко­ито външната оценка и привличането на вниманието са много важни, са по активни конкуренти в семейството си. Има различни теории за съперничест­вото и една от тях е, че ние се раждаме с инстинкт да доминираме и това е на­блюдавано в най-крайния му вид сред бозайници като петнистите хиени, сред които 25% от новородените не оцеля­ват, защото са унищожени от братчета- та и сестричетата си. Има и друга вер­сия, според която децата не се раждат със склонност да се конкурират, а се учат на това, тоест усвояват съперни­чеството като поведенчески модел за справяне в различни ситуации.

 

Каква е твоята роля?

● Поощрявай всяко дете за различно нещо. Хвали ги според специфичните умения, които имат, без да ги сравня­ваш. Оценявай ги като уникални лич­ности, които имат своите собствени неповторими умения.

● Похвалите винаги прави публично на всеослушание, а критиката трябва да е насаме. Смъмрянето на едното дете пред другото или останалите съз­дава напрежение и може да провоки­ра съперничество.

● Децата трябва да се оставят сами да се справят в конфликтните ситуа­ции без намесата на родителя като ар­битър. Идеята е те самите деца да си намират стратегии.

● Научи децата как да управляват гнева си, който се поражда в кон­фликтните ситуации. В зависимост от възрастта на детето избери какъв мо­дел на поведение ще му препоръчаш в тези моменти, но в никакъв случай не го съветвай да си премълчи.

● Не оставяй незабелязано деструктивното поведение на децата си. Иг­норирай както подмолното държание с цел печелене на родителски похвали (например доносничеството на из­дънките или портенето на по-малките на каките и батковците им), така и склонността на по-големите да при­бягват до физическа агресия към мъниците.

 

Двете страни на медала

Кои са негативните страни на съперни­чеството:

Постоянното влизане в ролята на губе­щия влияе негативно върху формира­нето на самооценката на детето. Санкционирай така отношенията между децата, че едно от тях да не бъде вина­ги губещият, защото това провокира постоянна враждебност.

Нерегулираните навреме крайности в съперничеството може да избуят в трайна омраза, за което отговорност носи родителят. И кои са позити­вите:

  • Децата се учат да се борят и да по­беждават. Излизай­ки от семейството, те ще бъдат подгот­вени за оцеляване в конкурентна среда.
  • Съперничеството стимулира самоизявата.
  • Децата изпробват граници на въз­можностите си по-често в сравнение с малчуганите, отраснали сами.
  • Научават се да решават проблеми и конфликти.
  • Усвояват по-гъвкави пра­вила и модели на поведение.
  • Учат се да работят в екип.

 

Как да намалиш напрежението между децата:

● Гледай на всяко дете в семейството като на уникал­на личност и не го сравнявай с другото. Признавай талан­тите и характерните умения и ги поощрявай. Това кара детето да се чувства обичано и харесвано от своите близ­ки, да има самочувствие и да не е толкова склонно да тър­си надмощие и да доминира сред останалите.

● Отделяй време за разго­вори и занимания насаме с всяко едно от децата. Тези моменти на интимно спо­деляне с мама или татко са много важни за малкото и го карат да се чувства по-сигурно и обгърнато от роди­телската любов.

● Научи децата да се ува­жават взаимно. Постави много ясни граници за заб­ранените неща в поведени­ето им, например малкият да доносничи, а големият да тормози.

● Остани безпристрастна пред конфликтите при децата, защото има риск тези ситуации да се създават, за да се печели майчиното или бащиното вни­мание. Малките бързо се науча­ват, че когато се карат, родите­лите веднага се фокусират върху тях.

Нужно е да знаеш…

Дали характерът на детето ще се развие след преодоляната конфликтна ситуация с братчето или сестричето му, или ще се деформира под въздействието на стреса и напрежението, зависи най-вече от твоите умения и мъдрост.

  •  сп. „Моето дете“

За наказанията (и не само) 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар