Всяка идея може да бъде променена с изначално благородната цел да бъде усъвършенствана
Но и малките промени понякога създават големи проблеми. Да речем, че идеята ви е иновативна, но относително проста за изпълнение. Споделяте я с шефа и с колегите, предлагате план как да я направите. Те се захващат да внасят допълнения и в крайна сметка я превръщат в нещо, което е много по-трудно за реализиране. Или пък дотолкова видоизменят вашето предложение, че то се превръща в нещо друго. Накрая вие ще трябва да изпълните идеята, но нищо чудно да се провалите и вместо похвали да получите черна точка в професионалната си биография.
Накратко, преценете дали да не скриете идеята си и да й търсите друг пазар, щом има опасност колективният ум да твори по нея, без да се интересува как тези промени ще се отразят върху практическата част.
Следващото, за което трябва да помислите, е за момента. Не е точният да предлагате вашата идея, ако във фирмата се реализират много нови неща едновременно. Шефовете ще опитат вашата идея, а после може да я забравят. По-добре вие си я пазете и дебнете кога да я сложите на масата.
Преценете дали да споделите предложението си, когато от ръководството е отправен повик колективът да дава идеи за следващата година. Много е деликатно: ако мълчите, ще излезе, че нищо не сте измислили, но пък лавината от проекти на колегите може да отклони интереса от вашия.
Твърде многото идеи ще разсеят шефовете и те ще се разколебаят коя от всички идеи заслужава внимание. Психолозите наричат това „изборно претоварване“. Може би в такава ситуация е по-разумно да предложите по-малки нови неща, а с голямата идея да блеснете в момент, който не е толкова претоварен от масови изблици на креативност.
Leave a reply