Малкият ученик не иска да ходи на училище. Изведнъж ли се появява това поведение, или има предупреждаващи сигнали?
С първокласника не се плашете. След еуфорията, че са станали ученици, момчета и момичета бързо усещат, че животът се е променил. Задълженията им се увеличават, а времето за игра намалява. Нерядко се чувстват самотни, защото все още не са се сближили със съучениците си. Попаднали са на съвсем различно място – училището им изглежда твърде голямо, по коридорите хвърчат стотици непознати хора. Налага се да свикнат с учителя и с неговите изисквания. Повод за стрес е и различното ниво на знания – част от първолаците вече четат гладко, а други едва сричат, което понижава самочувствието им.
Психолозите обясняват, че за адаптацията на някои деца са им необходими 2-3 месеца, в по-редки случаи -дори половин година, за да привикнат.
Дори първолакът да не ви казва, че не му се ходи на училище, следете поведението. Външните прояви на психологическия дискомфорт са понижено настроение, липса на апетит, прекалена разсеяност.
Бъдете готови да окажете помощ, за да не се насадят у детето трайни страхове. Най-добрият подход е спокойно да разговаряте, за да откриете има ли конкретна причина и заедно да я преодолеете.
Антиучилшцните настроения спохождат и ученици в следващите начални класове. Най-често през лятната ваканция ра се откъснали за дълго от училищната среда и сега им е трудно да свикнат отново със задълженията си. С всяка година материалът се усложнява и е възможно детето да се затруднява. Не изключвайте вариант новите учебници да изглеждат твърде сложни.
Проблемът би могъл да е и у вас, родителите. Ако смятате, че детето е вече пораснало, може би сте станали прекалено критични към него, с големи изисквания и високи очаквания. Така го подлагате на стрес. То се чувства неуверено, страхува се, че няма се справи, което го демоти-вира да ходи на училище.
Не преувеличавайте, че се справя добре, но не влияят върху вашата родителска любов – вие винаги ще го обичате
Отделяйте време не само за помощ в ученето, а и за игри, разходки и разговори, които успокояват детето и му вдъхват увереност.
Предразположете го към откровен диалог, за да разкриете неговите притеснения. Нерядко малките ученици се спотаяват на чина и не вдигат ръка, защото се боят да не дадат грешен отговор. Обяснете, че всеки човек допуска грешки, по-важното е да знае как да ги поправи. Стимулирайте го, насърчавайте добрите му прояви с похвали.
Ако не успеете да развържете езика на детето, за да разберете точно защо не иска да ходи на училище, опитайте с ролеви игри. Нека си представи, че е някой от съучениците си или класният ръководител. Оставете го да импровизира. Така по-лесно ще разбере за какво става дума.
Add comment