Наближавате края на 40-те… Късно ли е да промените професионалния си път? Съвсем не. Просто изяснете нещата.
Когато човек е на 45 години, му остават още около 15 години работа до пенсия. Често в този период от живота се изплащат банкови заеми, осигурява се образованието на порасналите деца. На този фон всяка професионална промяна прилича на рискован скок в неизвестното.
Психолозите обаче са на друго мнение. Според тях именно тази възраст е най-подходяща за реализиране на професионалните мечти – налице са житейската зрялост, познаването на собствените възможности. Жените са по-уязвими от мъжете, тяхното самочувствие с наближаването на 50-те става по-крехко, но въпреки това все повече се осмеляват да възраждат професионалните си мечти. Нужна е обаче стратегия.
Разберете какво най-много обичате да правите
От съществено значение е да можете да си представите себе си в различна от настоящата ви професионална среда, с други отговорности и занимания, които биха ви доставили повече удоволствие и удовлетворение.
Направете разликата между „мечта“ и „професия-мечта“. Една секретарка, която е на ръба на нервната криза от преумора и трябва да жонглира непрестанно между офиса и семейните задължения, може да смени не професията си, а фирмата, за която работи, да се доближи до друга професионална област, която я интересува повече и би я обогатила, особено ако и отношенията са по-симпатични.
Ето това би било постигане на мечта. Дори и заплащането да е по-малко, истинското възнаграждение се изразява в повече ежедневен комфорт, по- ясна представа за перспективите и по-хуманна атмосфера на работното място.
Направете си равносметка за изминатия път! Това е нелека задача, за която ви трябва и мнението на другите. Сам човек не може да прецени ясно какво точно е постигнал – то е като да се опишеш подробно как изглеждаш, без да се поглеждаш в огледалото. Поговорете с колегите и началниците си, с вашите партньори в работата. Преценете дали техните мнения се разминават с вашето и потърсете обяснението, ако това е така.
По-вероятно е оценките на другите да ви изненадат с това, че са по-високи от вашите, защото повечето от нас имат склонност към прекалена самокритичност. Не е изключено обаче да се окаже, че се надценявате. Във всички случаи след такова проучване ще бъдете по-наясно накъде можете да поемете и ще можете да избегнете неразумните рискове. Самият факт, че обсъждате собствения си професионален път, ще ви даде самоувереност, защото може би за първи път ще чуете думите, с които се измерват постиженията ви.
„Пресейте“ съветите на околните. Разбира се, когато много хора се намесват в избора ви, можете да чуете отчайващи изречения като: „Искаш да изпуснеш питомното, за да гониш дивото“, „В тая криза е лудост да правиш големи промени“ или „На твоите години?!“. Психолозите наблягат на феномена „емоционален шантаж“, който се проявява особено в рамките на двойката, пише „Журнaл“. Дори и най-близките хора, които се отнасят благосклонно към проектите ви, могат да ви разколебаят със страховете си, със собствената си липса на кураж. Затова не слушайте всичко, което ви се говори.
Един външен човек понякога може много по-добре да прецени ситуацията. Потърсете мнението на специалисти от областта, която ви интересува – това ще ви позволи да подходите повече с разума, отколкото с чувствата.
Проявете реализъм. В процеса на взимане на решението може да установите, че повече от конкретния проект ви привлича самата идея за промяна – нещо като фантазия, която може и да не се реализира, но въпреки това ви носи радост. Колкото по-рано си дадете сметка за това, толкова по-малко рискувате да претърпите разочарования, когато пристъпите към действия.
Много хора правят планове, не за да ги осъществят, а защото това им помага по-леко да понасят монотонното ежедневие. В това няма нищо лошо, но е по-добре да бъде осъзнато.
Add comment