През всяка женска глава в някакъв момент от живота прехвърчат мисли за напускане на работата, града или партньора. Но преди да пристъпите към действие, дайте си малко време за размисъл.
В живота има много такива ситуации – мястото, на което живеем, ни потиска, работата не ни задоволява интелектуално, съпружеският живот изглежда изпразнен от съдържание… Не всеки човек смята, че трябва
Някои хора обичат да казват, че ще зарежат всичко
да реагира на житейските дадености. Тези, които го правят, могат и да сбъркат. А колко лесно се изясняват нещата, ако предварително си зададем пет мъдри въпроса. Кои са те?
1. Наистина ли искам промяна или съм жертва на модно поведение?
Някога животът на хората е бил предрешен – занаятът, мястото на живеене, съпругът обикновено не са били свободен избор. Днес животът е низ от промени. В колективното съзнание преместването, напускането и започването от нула са навлезли със статута на модерно поведение.
Консумативното общество е свикнало лесно да хвърля всичко на боклука при най-малкия проблем. Ако желанието ви е дълбоко, зряло и наистина мотивирано, дайте му време, отложете го, за да разберете дали е добре основано. Това би го отличило от импулсивните стремежи, които винаги са спешни.
2. Това проект ли е или въображаем образ?
Някои хора обичат да казват, че ще зарежат всичко. Те осигуряват душевното си равновесие, като поддържат идеята, че нищо не ги задържа на едно място.
Мечтата за промяна има символична стойност, несъвместима с реалността. Дали вашето желание е нещо такова? Първо се върнете в миналото си – винаги ли сте имали нужда да поддържате чувството си свобода, да сменяте приятелките си в училище?
След това си поставете конкретни дилеми – какво ми се иска повече: да направя ремонт или да продам апартамента, да замина една седмица без партньора или да се разделя завинаги с него? Ако по-малките промени ви задоволяват, няма никаква нужда да се хвърляте към големите.
3. Дали не съм в депресия?
Чувството, че единственият изход е да се скъса с всичко досегашно, може да произтича от депресивно състояние. Тогава се появява измамното усещане, че цялото зло идва от работата, града или партньора и ще си отиде, ако хлопнем вратата. Разбира се, на практика не става така. Първата задача е лечението.
Депресията има лесно разпознаваеми признаци като необяснима умора, нарушен сън или обратното – постоянна сънливост и др.
Желанието за пълна промяна понякога напада хората, склонни към биполярно разстройство, при които фазите на депресия се редуват с фази на еуфория. Именно в еуфоричните моменти те правят големите планове за нов живот. Ако се разпознавате в подобно поведение, непременно се консултирайте с лекар.
4. Какво ще правя после?
Пълна промяна – защо не? Етапът на мечтаенето е нужен, защото носи енергия и позволява да се визуализират мислите за бъдещето. Но ако не предвидите конкретната „рамка“, в която ще се развива проектът ви, няма да можете да си дадете всички шансове за успех.
На практика това означава следното – да прекарате една седмица в града, в който искате да се настаните, за да усетите настроението, условията за живот, климата и т.н., да проучите какви са квалификационните курсове, които ще ви позволят да се прехвърлите в друга професионална сфера, да се запитате готови ли сте за самотата и на кои приятели можете да разчитате, ако напуснете партньора. Трябва ви и план за евентуално връщане назад – в това се състои разликата между добре подготвената акция и спонтанното и необмислено решение за бягство.
5. Как ще се отрази всичко това на близките ми?
Решенията ви за промяна засягат също партньора и децата ви. Не можете да им наложите вашия план, без да ги включите в него. Техните съображения са важни за вас, защото дават аргументи „за“ и „против“. По този начин можете да си дадете сметка за /не/реалистичността му, пише „Журнaл“. Трябва да преминете през този некомфортен етап, в който се намирате между вашето желание и мнението на близките си. Ако семейството не ви подкрепя, остава да решите дали все още държите на позицията си, или се отказвате от нея.
Възрастта усилва желанието за промяна.
На около 30 години обикновено доминира желанието за утвърждаване и трайно ангажиране в работата, с любимия човек, на дневен ред идват децата. Към 40-45-годишна възраст се появяват оценките, разочарованията. Търпимостта към неудобни ситуации намалява значително, опитът дава гаранция за правилен анализ на живота. От там нататък няма възрастови граници за промените. Нерядко именно в пенсионна възраст, когато децата са поели по своя път, родителите се отдават на дълго мечтани планове, те изпитват потребност от свобода и чувство за спешна нужда от промяна.
Leave a reply