Толкова малко, а така уверено в себе си! Вашето дете има мнение по всички въпроси и не се колебае да ви прави забележки? Психолозите подсказват какво означава това поведение.
То се изолира от останалите
Понякога децата обичат да правят зебележки на родителите си
„Мамо, ти не поздрави съседката!”, „Татко, не трябва да пушиш!”, „Не е хубаво да се говори така!”… Може би и вие сте сред родителите, които постоянно чуват упреци от страна на децата си, и това ви нервира.
Проблемът е, че същото поведение се повтаря и в училище. Това пречи на детето да създаде истински приятелства, а рискува и да стане обект на подигравки. В същото време обикновено такива деца са добри ученици и дори любимци на учителите, правят това, което се иска от тях, така че не разбират защо изпадат в изолация.
Какъв трябва да бъде подходът?
Би било голяма грешка да насърчавате това морализаторско отношение към всички. Ако усети, че е изолирано, детето ви ще бъде много нещастно.
Разбира се, хубаво е да се спазват правилата и да се печели одобрението на учителите, но това не бива да се превръща в единствен и всеобхватен ключ към живота. Потърсете, без да губите време, причините за поведението на детето – те могат да се крият във възпитанието или в някаква патология, или и в двете едновременно.
Възпроизвежда познат модел
Няма нищо случайно в поведението на децата – те постоянно наблюдават какво става наоколо, дори вие да не сте забелязали това, и го запаметяват. Родителите обикновено се обръщат към тях с формулировки, които съчетават заповед и съвет: „Кажи добър ден!”, „Не е хубаво да се ядат много бонбони!” и т.н.
Най-естествената реакция на детето е да започне да говори на околните по същия начин, пише „Журнал“. Децата възпроизвеждат модела, като преувеличават с патоса и императивния тон. Всички ние живеем в общество, издигнало в култ съвършенството, в което социалните правила често изместват семейните. Как изглеждат нещата става по-важно от усещането за съгласие със себе си и психическия комфорт. Да, доброто възпитание в общоприети маниери не е отминало от мода, важно е обаче да бъде адаптирано към детето и да няма наказателен характер.
Какъв трябва да бъде подходът?
Вместо да давате заповеди, дайте личен пример! Постарайте се детето ви да разбере йерархията в семейството – някои решения, преценки и фрази могат да произлизат само от родителите и точка! Направете така, че то да бъде доволно от ролята си на дете, което има още много да се учи и трябва да подбира думите си.
Ако детето ви каже: „Не трябва да пушиш, защото ще се разболееш от рак!”, вие му отговорете: „Така е, вредно е да се пуши, но ти можеш да кажеш това по друг начин”. Никога не се оправдавайте пред децата си, просто им обяснете, че вашата роля е да ги насочвате така, че да ги предпазите от грешки.
Няма доверие в себе си
Детето ви ви говори авторитетно и отвисоко, но това не означава, че е толкова уверено в себе си, напротив, издава несигурност. Зад поведението му на всезнайко може да се крие комплексът на неудовлетворения перфекционист, който иска да успее във всичко и във всеки момент от живота си, и който в същото време е обладан от страх, че не е на висотата на чувствата и очакванията на родителите си. Този стрес прави детето неприятно за околните.
Какъв трябва да бъде подходът?
Налага се непременно да успокоите страховете му, че ще загуби любовта ви, ако не постигне съвършенство.
Напомняйте му вашата подкрепа при всички стресови обстоятелства, както и че тя не зависи от успехите му.
Преразгледайте собствените си изисквания към децата и свалете летвата, ако сте я поставили прекалено високо. Не се сърдете заради някоя ниска оценка, защото гневът ви за детето означава, че сте разочаровани и го обичате по-малко.
Накарайте го да чувства, че е на сигурно място, че вие, родителите, сте гаранти за неговото спокойно детство, че каквото и да направи, то може да ви разсърди, но да ви разочарова – никога! Когато е възможно, оставяйте го да взима решения за неща от неговия живот – за реда в стаята му, за гостите, които ще покани на рождения си ден… Но то не бива да решава съвсем само, а в сътрудничество с вас. Командното табло остава в ръцете на родителите!
Add comment