Използването на парите в ролята им на награда се смята за удачна от много хора. На пръв поглед изглежда, че това е разумна система. Но май само на пръв поглед.
Знания или старание?
Преди всичко – ученето не е работа. В училище детето се учи как да работи съвестно и добре, усвоява необходимите за това знания. И ако в работата на възрастния човек грешките може да бъдат недопустими, при децата са си направо необходими. Ако родителите искат детето им да научи нещо, те трябва да се стараят то да работи над грешките си, а не да го глобяват за тях.
Трябва ли да плащаме на децата си, за да учат?
От друга страна, остава неясно какво точно очакват да получат родителите за сметка на парите, които дават на детето. Може би се надяват то да работи самостоятелно, без да го надзирават? Или може би разчитат училището да не им създава грижи и да не ги викат при директора?
Е, ако имате такива съображения, по-добре бъдете честни с него и кажете на детето: плащам ти, за да не ме тормозят училищните ти проблеми – как ще постигнеш това, не ме интересува. Повечето родители твърдят, че плащат на детето именно за придобиване на знания. А знанията се измерват с оценки. Но не всички ситуации се вместват в логиката „постарал се – получил шестица“ – например когато детето има специфични затруднения, или преподавателят е със завишени изисквания.
За съжаление, системата за оценяване в училище не отчита толкова какво е свършено или не, научено или не, и изобщо – дали са усвоени знанията, а по-скоро оценява старанието, поведението и дори личността на детето.
Трябват ти пари – учиш…
Плащането на пари за оценки или „глобяването“, когато оценката е ниска, карат детето да положи старание, за да го оценят по-добре, а не толкова, за да научи повече. Някои деца се напрягат и отпускат в зависимост от нуждата си от пари: трябват ти пари – учиш, не ти трябват – зарязваш ученето. Някои тормозят учителите си с искания „моля ви, пишете ми петица…“.
Родителите, които придават особено значение на оценките, карат децата да смятат, че ученето им е необходимо не толкова на самите тях, колкото на родителите им. Детето усвоява това доста добре и се сдобива с изключителен инструмент за манипулации.
Отначало родителите му плащат за оценки, после финансират ученето му в университет, купуват му кола, за да не зареже студентстването и т.н. И това е път за никъде, като не говорим вече за това, че тези стоково-парични отношения внасят в семейните порядки постоянни сметки – кой, на кого, какво дължи и защо именно…
Предизвикателствата
Съвременните деца не се влияят от заплахи от типа „ако не учиш, ще станеш чистач“… Има толкова много предизвикателства – децата искат да научават нови и интересни неща, като, разбира се, двата урока от учебника безнадеждно губят пред света на интернет. И още: детето иска да бъде прието и обичано – на първо място в семейството си.
А това означава, че отношенията с родителите не трябва да зависят пряко от училищните успехи, иначе отдалечаването на детето и от училище, и от родителите е неизбежно. Пък и трябва да се съобразяваме с физиологията и психологията на детето и да разчитаме на наличието на желание за знания в съответствие с възрастта и интересите.
Децата са различни
На една възраст децата развиват творческите си способности и мислене, значи са им необходими четки, бои, пластилин, трасформиращи се играчки. Порасналото дете проявява интерес към експериментите, особено към спецефектите, полетите, взривовете. После на пръв план излиза желанието за общуване – това време е много благоприятно, за да научим детето да живее сред другите хора.
Ако наистина ви вълнува какво ще знае и умее детето ви, трябва непрекъснато да сте „в час“ с новостите, с модерните неща в игрите, техниката, филмите… Така винаги ще можете да поддържате с детето си разговор на теми, различни от училищните. И не е достатъчно да му пъхнете в ръцете конструктор или комплект от типа „Млад химик“ – ако не се захванете поне за кратко с детето, за да разпалите интереса му, то няма да се заинтригува. Хубаво е да ходите с него не само в музеи, но и по екскурзии – в гората, до пристанището (ако сте в крайбрежен град), в планината. Винаги ще се появят някакви въпроси от страна на детето, пише сп. „Журнал за жената“.
Не лишавайте детето от компютърни игри, а участвайте в подбора им. Учете го да ползва компютърни
речници и търсачки – важно е да свикне да работи с източниците на информация и да я трансформира и използва полезно, вместо да сваля реферати от интернет. Опитайте се да намерите интересна тема и да свършите заедно малко научна работа.
Детето ви обича истории за вълшебници? Потърсете с него значението на заклинанията от филми и книги, измислете нови. Изучете материалите, от които се правят вълшебните пръчки и нека детето помисли от какво може да се направи такава пръчица у нас и от какво – например в Южна Америка. Ето ви и история, и езикознание, и фолклор, и ботаника накуп…
Разбира се, не всеки родител е роден педагог – не всеки има достатъчно знания, време и способности, за да създаде на детето си среда, която да развива уменията и мисленето му.
В такъв случай намерете на детето си „умно училище“ (вместо да търсите реномирано – това са различни неща), някакъв курс или клуб, ако щете – заведете го в автосервиза наблизо, ако проявява интерес – нека помага и се учи…
Важното е мозъкът, очите, ръцете на детето да се заинтригуват, да бъдат ангажирани. Важно е да му е интересно, защото, когато има жива, истинска мотивация, не е нужно да се измисля фалшива.
Leave a reply