Живея живот под наем

Цялото ми семейство и приятелите ми са ангажирани с мен и нямат нито миг покой

Няма да сгреша, ако кажа, че живея живот под наем.

Моят живот зависи до голяма степен от хората около мен. От 5-годишна страдам от диабет. Напоследък нещата започнаха рязко да се влошават – често изпадам в хипогликемия, а за капак на всичко ме мъчи и високо кръвно.

Може би ще се запитате каква връзка има това със заключението, че живея живот под наем. Ами връзката е там, че не усещам, когато кръвната ми захар пада до застрашаващи живота нива. Ако семейството ми не ме проверяваше постоянно, аз отдавна щях да съм си заминала от този свят.

Този живот под наем много ми тежи. Цялото ми семейство е ангажирано с мен и няма нито миг покой. Същото важи и за приятелите ми, които постоянно са на щрек да не ми стане лошо. Превърнала съм се в редовен пациент на Спешна помощ. Понякога дори се шегувам, че са ме взели на абонамент.

Спасението от целия този ад, в който живея не само аз, а и семейството и приятелите ми, е инсулинова помпичка. За съжаление обаче Здравната каса не покрива разходите за консумативите, нито пък за закупуването на такава помпичка, а сумата е непосилна за мен.
Всеки ден, щом отворя очи си казвам, че живея живот под наем, а след това благодаря, че още съм жива. Но докога така?!