Обширно интервю с голямата ни актриса Латинка Петрова
Латинка Петрова
– Г-жо Петрова, 1 януари беше голям празник за вас. Честито на патерици!
– Четири в едно!
На първи януари аз имам рожден ден, съпругът ми също, годишнината от сватбата ни е тогава и Нова година.
– Как е животът на 72?
– Живея в баланс със себе си. В гимназията прочетох книгата „Възпитание на чувствата“ и
познах смирението.
През годините съм имала много спънки, сблъсквала съм се с арогантност, невървеж и затворени врати, но не съм преставала да вървя по хоризонтала. Знам, че когато Бог е дал енергия, за да се свърши някаква полезна работа, ще стане. Ще извървя този път. Благодаря, че имам баланса в живота и работата си. За съжаление, при мен е налице и едно небогоугодно качество – че никога не правя първа стъпката и жеста. Добра дума и подадена ръка обаче връщам стократно. Явно имам още път, който да извървя и в следващи животи ще успея да стигна до съвършенство.
– С какво сте ангажирана напоследък?
– Имах гастрол в Пловдив със спектакъла „Любовта, това съм аз“. Играя 90-годишна. Заради нея млад мъж е зарязал своята преждевременно остаряла жена, която е на 30. Голямата философия на автора е, че жените не бива да остаряват преждевременно, а всеки ден да бъдат интересни за своите мъже, да изненадват и да се грижат за себе си. Участвам и в представлението „Луда нощ по френски“, което го играем при пълен салон. Ролята ми там е на камериерка, която разпределя любовниците така, че да не се засекат. Много смешно и забавно. Васко Драганов е в ролята на чудесен тъпак, смотльо, който иска да го играе любовник. В радиото също съм ангажирана — правим постоянно блокове хумор и сатира. Обмислям и един доста голям проект, свързан с телевизията. В момента още се чудя дали имам потребност от толкова дълго присъствие на екран. На 1 януари станах на 72 години и трябва да помисля и за моето любимо плуване и пътешествията. Искам да отида отново в Париж и в Милано.
– За какъв точно тв ангажимент става дума?
– Да съм водеща на мое предаване. Пак казвам, още не съм решила и не знам дали ще се съглася.
Идеята е за дългосрочен проект.
– Станахте известна с рекламите с ваше участие. Мъжът ви веднъж е щял да катастрофира, виждайки ви на билборд…
– (Смее се.) Пътувал е от летището за „Младост“. Дойде вкъщи и каза: „Господи, заради теб щях да се ударя! Беше вечер и в сумрака изведнъж те виждам с голямата слушалка… Вампир отвсякъде! Гледаш ме от билборда и аз не мога да проумея какво става!“. Рекламите бяха едни малки закачки, но много успешни. Вижте колко е странен пътят на твореца. Едни реклами ме направиха популярна, а сърцето ми е в театъра и жалко за тези, които не са ме гледали на сцена. Могла съм да вляза във всяко едно съзнание.
-Търсят ли ви за филми и сериали?
– На този етап – не. Бях на кастинг за филм и чакам резултат.
– Работили ли сте нещо друго извън актьорството?
– Кандидатствах във ВИТИЗ и не ме приеха, защото запях тракийската народна песен „Мама на Стоян Думаше“. Професор Филип Филипов тогава ми заяви, че съм сбъркала, че „Филип Кутев“ е от другата страна на площад „Славейков“. Казах си, че не ставам и се наказах – три месеца работех в „Плод и зеленчук“ срещу Втора градска. Пълнех каци с кисело зеле с мургави събратя. Качвах се на двойна стълба, влизах в кацата и обръщах зелките с кочанчетата нагоре…
– Но все пак не сте се отказали от актьорството…
– Яви се Широков, вечна му памет, и започнахме първите халтури. Участвахме той, аз и един илюзионист. Като взех хонорар от 2,50 лв. и си купих с него джапанки. Бяха найлонови, черни със златно. Широков след това ме извика в Благоевградския театър по чл. 9 и аз заминах.
– Защо в Сатирата получавахте малки роли и бяхте в резервите?
– Там имаше някакъв неписан закон – да си чакаш времето. Нямаше вариант да отида в друг театър, освен да се върна отново в Кюстендил, където за първата си роля получих три награди. Всички тези награди се изпапаха на свински крачета в клуба на Сатирата, почерпих колегите. В едни тенджери се варяха свинските крачета и се ядеше на корем… Вероятно от наградите е тръгнало всичко. Тогава времената бяха такива, че се назначаваха колеги на работа с един телефонен разговор. Трябваше да имаш гръб… Аз имах само Видин Даскалов, който беше от моето село, баща му и майка ми са били заедно учители. Не познавах друг актьор.
– Плаши ли ви мисълта да слезете от сцената?
– Мислила съм си за този момент. Ако усетя, че не мога повече, ще си тръгна. Не бих вървяла срещу себе си, ако има „умора на метала“. Няма ли послание към публиката, не бива да се показва актьорът. Предупредила съм и децата ми да ме дръпнат, ако аз нещо изфирясам и не си дам сметка, че вече не съм за сцената (смее се). Трябва на всяка цена да ме свалят, ако ми бягат реплики, ако публиката не диша с мен, ако не произвеждам смях. Аз все пак съм комедиантка.
Чувствам се добре в момента и слава Богу не скърцам. Докато радиото ми е в час и имам тънкото чувство за хумор, няма да сляза от сцената. Много се ценя и уважавам, за да си позволя излагане.
– Бихте ли участвали пак в някое риалити?
– Имах покана да вляза във „ВИП Брадър“, но парите бяха малко. От друга страна, не знаех дали бих могла да издържа на обстановката в Къщата, на провокацията. Участието в шоуто е изпитание на характера. Ако си живял във фалш, можеш добре да се издъниш. Ако си стойностен, няма да изпростееш.
– Докъде стигнахте с вашата книга?
– Работя върху нея, готвя я. Ще включа и CD с песните ми от „Златният кос“, ще публикувам моите 50 стихотворения, за които Георги Джагаров каза: „Махни тази суета театъра, ти имаш перо!“. Суетата се оказа по-силна при мен за 23- те ми години тогава. Към стиховете ми с интимна лирика моето поколение в онзи период изпитваше срам. Сега вече това не е така. В книгата ще сложа и изрезки от жълтите вестници с невероятни за мен писания.
Интервюто с актрисата Латинка Петрова направи Цветана Пешунова от в. „Уикенд“.
ИСКАТЕ ЛИ ДА СТЕ КРАСИВИ И ЗДРАВИ?
ЕТО ТУК МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ВСИЧКИ ПРОДУКТИ ЗА ТОВА!>
Add comment