Забравя ли се такава лятна отпуска?!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Грипът ме повали на легло и две седмици не минава и не минава – лежах с температура, главоболие, кашлица и напъни да повръщам. Черен ми беше светът, ама като погледнех навън – той наистина си е черен, облаците са похлупили земята, вали и духа. Не ми се чете, не ми се гледа телевизия.

Затворих очи и започнах да си припомням отминалото лято. Тази година не ходих на море, нито на планина, даже и на вилата не отидох, защото с комшията Ванко бяхме си оплели кошницата да изкараме една тайна отпуска. Много хубаво си изпипахме нещата, предварително. Първо аз успях да пратя мъжа си Георги да

отпуска

Всичко беше перфектно!

ремонтира къщата на мама и татко в провинцията. Тъй де, един зет имат хората, на него разчитат.

Знаех какъв е съвестен – докато не замаже, боядиса и пререди керемидите, няма да си тръгне. А аз всеки ден му се обаждах и му гугуках по телефона: „Браво, мъжлето ми, много те обичам, друг такъв няма на света! Не бързай да тръгваш, аз ще устискам и два месеца без теб, стига мама и тате да са доволни!“ Ванко пък прати жена си на скъп курорт в Испания. До последно я заблуждаваше, че ще ходят двамата, пък после се тръшна уж от бъбречна криза и тя замина с братовчедка си.

Като се видяхме най-после сами с Ванко, хич и не губихме време. Никакво шляене и пътувания насам-натам, за тези работи може да се намери време и през годината. Цяла седмица не станахме от спалнята. Добре, че той беше напазарувал хубаво, та не умряхме от глад. Като свършихме продуктите в хладилника, започнахме да си поръчваме ядене от едно бистро наблизо, носеха ни го топло до вратата.

Досега не ми се вярваше, но вече мога да кажа със сигурност – сексът вталява. Не съм се теглила, но поне едно десет кила смъкнах, а и в лицето добре изглеждах – свежа, розова, с блестящи очи и с усмивка, която не можех да скрия от никого. Ех, че беше хубаво да заспивам на Банковото рамо гола-голеничка, ухаеща на любов и мастика (това е любимото питие на комшията!). И като се събудех, още на втората минута, отново и отново бях в прегръдките му, защото Ванко е такъв – неуморен…

Като си спомних днес всичките тези летни сладости и някак ми поолекна сякаш. Наистина, температурата ми спадна и кашлицата намаля. Станах, изпих си лекарството и пак легнах. Ако спомените за палавите авантюри лекуват, може би до довечера ще съм здрава! Защото има какво да си спомням от това лято.

Емилия

Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар