На сватбата на братовчед ми направих страшен гаф, за който искам да ви разкажа.
Преди две години имах връзка с красавицата Вероника, обичах я и правехме планове да се оженим. Докато в един момент разбрах, че тя е наполовина ромка, по баща. Под въздействието на родителите си постъпих като глупак и подлец – напуснах я. И всичко щеше да е окей, ако Вероника не беше бременна от мен. Тя обаче постъпи по-мъжки от мен, като само ме помоли да не казвам на никого за бебето, за да му намери достоен
Направих голяма глупост
баща. Дадох й дума и се разделихме без излишни разправии.
Знаех, че моят братовчед Бранко отдавна я харесва, но не очаквах, че тъкмо той ще лапне въдицата. Той нямаше ясна представа защо с нея се разделихме и след няколко месеца ми съобщи, че е много щастлив – щял да става баща, ама първо ме канели на сватба с бившата ми приятелка. Малко цинично си помислих, че тъкмо така детето ми ще расте пред моите очи и, разбира се, приех поканата.
Сватбата беше в най-луксозния ресторант в града, а гостите – близо 300. Родът на бащата на Вероника се оказа много богат – толкова пари и скъпи накити, с които окичиха булката, не бях виждал в живота си. Мина ми през ума, че всичко това можеше да е и мое, и ме зачовърка завист. Как можах да изпусна такава златна мина?!
Тържеството беше в разгара си, когато – вече доста подпийнал – поканих булката на дансинга. Танцувайки, я притиснах към себе си и пошепнах в ухото й, че ако знаех, че е толкова богата, щях да я взема, без да слушам когото и да е. В този момент Вероника ми заши яка плесница пред всички.
Бранко веднага дотича и поиска обяснение, но младата му съпруга само се усмихна мило и каза:
– Нищо не се е случило! При нас, ако няма бой на сватбата, това сватба ли е.
Всичко приключи със смях и закачки, така и никой не разбра за разговора ни с младоженката.
Бранко и Вероника си заживяха щастливо, а аз скоро след това се ожених за най-неподходящото момиче – не стига, че се оказа проклета в червата, ами роди и седмаче.
Разбира се, тайната на Вероника ще запазя завинаги. Но като гледам своето дете как расте в чуждия дом, ме измъчва съмнението дали аз съм бащата на това, което расте в моята къща.
Марин
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment