Като си спомня как преди двадесетина години посрещнах на нож Диди – втората си снаха, срам ме хваща. А сега я обичам и ценя повече от сина си. Не той, а тя ме успокоява и развеселява. И пак тя беше плътно до мен, когато си счупих крака, а после се наложи да ми правят операции на тазобедрените стави. Благодарение на Диди отново ходя и се справям сама.
А когато синът ми Симо я доведе, се чудех как да се отърва от нея и да го върна при първата му съпруга Мария, която ми беше и колежка, и приятелка. Но той се влюби в Диди – млада вдовица с двегодишно момченце и дума не даваше да се издума да се върне при бездетната си жена. Разведе се набързо и се прибра при мен заедно с Диди и Гого.
Разбрах грешката си
Аз бях причина синът ми да се ожени много рано за Мария – хубавица, с две висши, културна, възпитана и доста имотна. Единствено дете, от родителите си щеше да наследи ниви и гори, а самата тя притежаваше два апартамента в центъра на София и вила в Искърското дефиле. Единственият й кусур беше, че през тригодишния им брак не можа да зачене, може би защото бе с девет години по-възрастна от Симо. Аз обаче се разбирах много добре с нея и когато синът ми я напусна, й съчувствах най-искрено.
Какво ли не направих, за да разкарам Диди от живота му: гледачки и баячки, гадни номера като пресоляване на манджите и разводняване на супите, оцветяване на бялото пране с черни чорапи, подхвърлени писъмца с лъжливи клюки по неин адрес… Куп злини, заради които още се срамувам. Няколко пъти насаме обработвах сина си, говорих против нея. Заплашвах го, че ако не се събере отново с Мария, ще го лиша от наследство, и дори веднъж му я доведох у нас. Но когато Диди роди дъщеря на Симо, мирясах – разбрах, че вече трудно нещо ще го накара да изгони жена си и да се прибере при бившата. Внучката първа превзе сърцето ми, а покрай нея приех и майка й. Гого пък беше толкова добро дете и грижовно братче, че и него обикнах от цялата си душа. Сега ни е тясно в моя тристаен апартамент, понякога се прескачаме, дори си пречим в домакинството, но снаха ми успява така да ни организира, че всеки да си намери мястото.
Мен обаче продължава да ме преследва страхът, че един лош ден Диди може да узнае от сестра ми, с която преди споделях, за всички отвратителни неща, които правех в първите две години от съжителството ни. Не искам да го мисля, но няма да се изненадам, ако се отрече от мен и поиска от сина ми да си отидат. Симо и досега ме гледа недоверчиво, но Диди е добра и се надявам да ми прости, в случай че истината излезе наяве.
Здравка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply