Критиката трябва да бъде обективна и да отговаря на принципите на християнския морал.
Понякога ние сме принудени да призовем към ред едно дете, юноша или даже възрастен човек. Би било неправилно да правим това в груба форма с насмешка или подигравка. Често пъти това има обратно действие. Справедливото наказание предвижда задължително уважение към човешкото достойнство. След наказанието е нетактично да се напомня на човека за вината му.
Нетактичността при общуването с околните понякога обуславя нарушението на предвидената дистанция, чиито предели се определят от отношенията между хората, възрастта, общественото положение и конкретния случай (обкръжение, обстановка и време). Фамилиарността и високомерието са полярни проявления на същата тази нетактичност.
Тактичността, ръководена от чувствата и разума, се проявява както в постъпките, така и в думите. Тактичният човек се движи и се държи незабележимо, без да тревожи и да дразни никого. Той не подчертава своето превъзходство или общественото си положение. Той не е високомерен и безцеремонен, не напада с шамари или юмруци, той се приспособява към всякаква обстановка, винаги се съобразява с околните и със ситуацията.
Тактичният човек не демонстрира своята неприязън към хората и не проявява прекомерна симпатия, която може да постави в неловко положение околните. Обикновено пред хората не трябва да се целуваме, прегръщаме и да излагаме чувствата си па показ.
Любопитството, което може да обиди околните, е безтактност. Така например е нетактично да се поглежда през рамото на пишещия или четящия. Разглеждайки нечия снимка, не бива да се чете какво е написано. Да се подслушват чужди разговори е също така недостойно, както и да се наднича през ключалката. Неприлично е безцеремонно да се оглеждат околните.
Ако видите някой познат в неловко положение, направете се, че не го виждате и никога не му напомняйте за това, а още повече не казвайте на другите за виденото.
Leave a reply