Като ученик имах голяма готина компания. Всички бяхме по на 17-18 – млади и навити. Доста щуротии вършехме, но аз уж все гледах да внимавам. Имаха ме за най-уравновесения и ми викаха професора. Бях обещал на баща си, че много ще внимавам с момичетата, за да не хлътна в клопката на някоя малка лъжкиня.
В компанията незнайно откъде се внедри Ева – отворена мацка с големи гърди, която по-друг начин разбираше живота. Тя обичаше креватните игрички и не смяташе, че е повод за обвързване. С една дума – забавляваше се, без да говори за чувства, обещания, женитби.
Ева се лепна за мен и още на втората седмица ми се предложи. Много убедително говореше, че знае как да се пази и аз налапах въдицата. Винаги ще помня времето, което прекарахме заедно. След като сподели 
обаче, че майка й има психически проблеми, започнах да страня от нея. Забелязах, че понякога и тя се държи странно – имаше пристъпи на агресия, после дни наред ходеше като отнесена, разбрах и че взима някакви успокоителни. После се разделихме и тя изчезна от компанията така ненадейно, както се беше появила.
След години срещнах своята голяма любов Галя и се ожених за нея. Решихме да не бързаме с децата, искахме да си поживеем, да се порадваме, да се стабилизираме. На 35 г. станах баща на чудесна дъщеря. След като роди момиченцето ни, цялото внимание на Галя се прехвърли на него. Вече не аз бях най-важният за нея. Гледах да не се издавам, но страдах. Започнах често да излизам със старите приятели и в компанията понякога имаше и непознати жени. Аз все още си бях професора и те не ме интересуваха. Но веднъж един приятел дойде с две момичета по на 17-18. Едното – Севда, странно ми напомняше на някого, но не се сещах на кого. Още същата вечер я взех със себе си и я заведох на вилата на нашите. Имах идиотското усещане, че дори игричките с нея ми са странно познати. Все едно я бях имал и преди…
Известно време се срещах с малката сладурана. Тя ми разказа, че не познава баща си, а майка й се е обесила. Тогава, не знам защо, попитах за името на майка й – Севда беше дъщеря на Ева. Като пресметнах кога е родена, изтръпнах – тя можеше да е и моя дъщеря. Ужасих се от тази мисъл – ами ако тя наистина е мое дете?! Набързо прекратих връзката с нея – така, както направих с майка й. Обаче мисълта, че може да съм спал с детето си, не ми даваше мира. Мислих за тест за бащинство, но не се реших – ами ако страховете ми излязат истина? Как щях да погледна съпругата си? И как ще се примиря с това?!
Направих най-лесното – нито проверих подробностите, нито потърсих Севда повече. Оттогава обаче не мога да спя спокойно. Е, казвам си, съвестта ми може да не е чиста, но поне в семейството ми всичко е наред. Това, оказа се, изобщо не е достатъчно. За първи път не знам как да постъпя. Измъчвам се, но не намирам друго решение, освен да мълча и да се опитвам да забравя.
Павлин
Споделете с нас вашите страхове и радости на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply