Алкохолът съсипа и тяхното семейство

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Любо, с когото се познаваме от много години, има проблем с алкохола. Всичко започна преди време, когато почина детето му. Той и съпругата му не бяха на себе си и вместо да преодолеят заедно трагедията, която ги сполетя, се отчуждиха. Тя все по-често пътуваше при майка си, на другия край на България, а Любо потърси утеха в алкохола. Казваше обаче, че колкото повече пие, толкова по-трезвен остава. И наистина всички се чудехме как е възможно сам да се справи с бутилка водка, а после да стане и тръгне, все едно не е близвал и капка. Той твърдеше, че алкохолът му помага в работата, прави мисълта му по-ясна и бърза и всичко най-добро, което е създал, е било под благотворното влияние на водката.

lyuboВ един от кратките периоди, в които жена му се връщаше при него, тя забременя. Надеждата и любовта сякаш отново се върна в семейството им.

Двамата пак станаха неразделни и когато се роди дъщеря им, за пръв път от много време Любо се усмихна. Мислех, че след като отново стана баща, той ще спре да пие, но за съжаление това не се случи. Започнаха скандалите в дома им и жена му имаше основание да се сърди. Той обаче посрещаше спокойно обвиненията й, че е пияница. Оправдаваше се, че пияниците алкохолът ги събаря, а него – не! И дори е в състояние да шофира след три големи ракии много по-добре от някои трезвеници.

Да, обаче с годините нещата се промениха. Все по-често алкохолът излизаше победител в техните схватки и Любо започна да заспива по масите в заведенията или където беше на гости. Приятелите му постепенно се отдалечиха от него и все по- рядко го канеха у дома си. А като се събираха някъде, не му се обаждаха. На никого не му се разправяше с човек, който след третата чаша започва да се заяжда и да обяснява колко е велик. Заради пиенето го съкратиха от работа и той остана без пукната пара. Жена му го напусна и замина с дъщеря им в родния си град. Любо продаде жилището си и излезе на квартира. За три години изпи парите от него и пак изпадна в безизходица. Разни приятели му даваха заеми, макар да знаеха, че никога няма да им ги върне. Накрая спряха да му вдигат телефона, когато ги търсеше.

Последния път, когато го видях, за малко не го подминах на улицата. Изглеждаше по-стар с поне 10 години, приличаше на клошар и ръцете му трепереха. Беше жалко подобие на предишния горд и умен мъж, когото всички уважаваха и обичаха. Каза, че е пазач на някакъв строеж и живее във фургон. Парите му стигали за хляб и ракия, а от време на време работниците му давали по някоя цигара. Сподели ми, че дъщеря му не иска да го погледне и дори не го поканила на сватбата си. Жена му пък се омъжила веднага след развода им за някакъв бизнесмен и сега си живеела живота. Каза обаче, че така  се чувства щастлив, защото е свободен – не мисли за сметки, за храна и дрехи, не се чуди къде да отиде на почивка. Алкохолът бил неговият единствен и най-добър приятел, който щял да го отведе в последния му път. После си тръгна – прегърбен и самотен, а от джоба му се подаваше гърлото на бутилка евтина водка…

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар