Искам накрат­ко да разкажа какво се слу­чи с мен!

Преди повече от 2 години почина съпругът ми и останах сама, с дете на 11 г. Година по-късно случайно по интер­нет се запознах с мъж, който живееше в чужбина. Контак­тувахме непрекъснато – вся­ка вечер, с часове. Разказва­ше ми своята история, която много ме натъжаваше – как се развел, още когато детето му е било на 3 г., след време съжителствал с жена, която непрекъснато му харчела па­рите. После сподели, че тя го излъгала – страшна история, на която повярвах. Те всич­ките бяха толкова покърти­телни, че понякога се раз­плаквах от съжаление.

И така, докато не реши, че ще се прибира за постоянно в България. Настояваше да се видим лично. Тъй като почти година контактувахме, смет­нах, че няма нищо лошо и е време да се срещнем. Той обаче все беше ангажиран, трудно намери работа и за­това първата среща беше в град, близо до онзи, в който живееше. Беше залазил хо­тел, който обаче платихме двамата. Докато се разхож­дахме, аз му купих няколко подаръка – за спомен. От него не получих нищо. Вечерта из­лязохме да се забавляваме и отново плащах аз.

След месец той ми дойде на гости. Разбира се, че аз пазарувах. Непрекъснато слушах оплаквания как не му стигат парите. Купих за него още няколко подаръка, при това доста скъпи. Тук е мяс­тото да кажа, че със съпруга ми така бяхме свикнали – пра­вехме си подаръци с повод и без повод, може би затова някак ми идваше отвътре да купувам разни неща. Той, макар че влизаше за първи път в дома ми, отново нищо не донесе. Да не говорим кол­ко празници бяха минали, не получих от него дори едно цвете. И уж е свободен мъж, а не пожела да прекараме и един празник заедно. Преди Свети Валентин се видяхме и му подарих скъп парфюм, но за мен отново нямаше нищо. И така историята продължи месеци. Най-странното беше, че през това време, докато уж бяхме заедно, никой от близките му не знаеше, че се среща с мен. Не ме запозна с нито един свой приятел. Нито веднъж не ме заведе в своя град Когато отивах при него, отново плащахме заед­но хотела, а когато бяхме вкъщи, аз пак пазарувах всичко. Докато не започна да ми писва.

Върхът беше, когато наближи рождения му ден. Заведе ме до една витрина със сребърни бижу­та, показа ми какъв ланец си е харесал и… каза: ако се чудя как­во да му подаря, да ми подскажел какво иска. Цената беше доста висока. Тоя човек не се съобра­зяваше, че аз все пак имам дете и че с тия пари мога да купя нещо нужно на него. В същото време усещах, че между нас няма нищо и че той живееше с надеждата, въпреки „лъжите на последната си бивша“, отново да са заедно. До­лових това безпогрешно. Виждах празния му поглед. Нямаше страст. И докато в началото поне сексът беше долу-горе добре, с времето стана направо отвратите­лен. Толкова, че се чувствах като безплатна проститутка. По-скоро като че ли си имах жиголо – купу­вах подаръци, плащах хотелите, сметките по ресторантите и дис­котеките, хранех го доста добре в дома си. Последното, което най-много ме отврати, беше изказва­нето му, че чака да му помогна да си купи апартамент! Тъй като аз разчитах да получа едни пари от наследство, той явно беше решил, че с тях ще му осигуря и жилище. Да, ама не!!!

Отдавна се дразнех от негови­те прищевки и реших, че си губя времето с тоя мъж! И защо, дори ако получа парите, да не осигуря детето си? Откъде накъде ще обез­печавам чужд човек! Просто се отвратих и реших по най-бързия начин да го разкарам от живота си. Нямах нужда от такъв използ­вач. Тогава се запитах защо тол­кова години, след като се е раз­вел, не е намерил жена, с която да си пасне. Сега съм наясно защо – сигурно и другите като мен са разбрали що за човек е! Той продължава да ме търси – и как не, като видя в мен златната мина. Не може да се примири, че ще загу­би и този път, но аз съм катего­рична. Никога повече. Предпочи­там да живея сама с детето си, но не и с мъж като този.

Затова искам да кажа на госпо­жата, че онзи не е единственият използвач и трябва възможно най-бързо да се освободи от него. Не й е необходим човек, който не само харчи парите й, ами пилее времето й, наранява чувствата й, измъчва душата й, не споделя цен­ностите й. Толкова много мъже има, сигурна съм, че ще срещне някого, който ще е нежен, ще я обича истински, ще трепери над нея, ще я кара да се чувства жена, а не такава, която плаща на жиго­ло. Не е необходимо да си причи­нява всичко това. Млада е, жи­вотът е пред нея и трябва да го вземе в свои ръце. Вярно, иска се силна воля, за да каже „Край“, „Стига“, но остави ли се да бъде изнудвана, не се знае след време какво и колко още ще иска. Щом осъзнава, че я използва, просто да не му позволява да го прави.

Всеки човек греши. Понякога се учим от грешките си, друг път ги повтаряме. Ако обаче повтаряме една и съща грешка, това означа­ва не че сме влюбени, а че по­стъпваме глупаво, щом продължа­ваме да вярваме в лъжи. Напос­ледък тия мъже са станали по-зле и от жените проститутки. А ние нямаме нужда от мъжки прости­тутки.

Е, мили мои употребявани жени, на първо място винаги трябва да сте вие, после всички останали, та било то и мъже. Желая ви успех и дано срещнеш човек, който ще ви оби­ча истински заради самите вас, а не заради някакви пари.

Руми

Защо мъжете плащат за секс?