За мен шоколадът е нещо свещено и когато произнасям думата шоколад, сякаш казвам някаква мантра. Само като я чуя, вече предусещам еуфорията, която ще предизвика у мен вкусът му.
Като малка съм била злоядо дете. За да не умра от глад, майка и баба се примирили с това, че не могат да ме накарат да ям полезни храни и ме отгледали само с хляб и шоколад. За разнообразие баба ми ме прилъгвала да хапна някакви красиво изглеждащи ефектни кремове като „Лебедово езеро“ или пък „Рилски езера“. Лебедите са топки от белтъчно-захарна пяна, плуващи в жълто езеро от мляко, сварено с жълтъци и захар. Другият крем пък е с бити с горена захар белтъци, шприцовани върху гъст жълт крем и между тях насипани 5-6 вишни от сладко. Докато бях малка, се заглеждах в тях и ги хапвах, но все не ми достигаше нещо. Исках си отново шоколадовия вкус, но не на крем какао, а на чистия, фин шоколад. Да, но всичко това беше доста калорично и аз започнах да пухкавея. Междувременно влязох в пубертета, после гимназия, колеж, времето на големите влюбвания. Интересно, чете за известно време замениха шоколада в моя живот, а и аз умишлено се въздържах от него.
След като се омъжих и родих първото си дете, реших, че трябва от малко да го науча да обича плодове, зеленчуци, сирене, мляко, месо. Ала как да стане, като аз им се мусех? За съжаление и то беше злоядо като мен и порасна само със сладката бананова каша. Зъбките му обаче пострадаха от тази нездравословна храна. Добре, че по-малката му сестричка ядеше всичко и не усетихме как порасна. Не усетихме как пораснах и аз, доизяждайки детските порцийки, вафлички, шоколадчета, кифлички и какво ли още не. Забелязвали ли сте, че на слабичките мамчета бебетата са огромни и все нещо дъвчат, а на пищните мамаши бебенцата са кльощавички и злояди, все едно, че майките изяждат храната им.
Когато със съпруга ми напреднахме във възрастта и започнахме по-рядко да се гушкаме, неусетно смених любовната еуфория с още по-силна страст към шоколада. Купувам си различни видове от промоциите и все уж за последно – само да опитам. Крия ги по шкафове, под маси, дори на балкона. Може някъде и да съм забравила някой. Междувременно след 22 години трудов стаж ме изритаха от любимата работа, затова сега съм принудена да се занимавам с отвратителни и унизителни неща за хора с основно образование, макар да съм с висше и да владея три езика, които май започнах да забравям… Добре, че има промоции, та търча от един магазин в друг. Постепенно това се превръща в смисъл на живота ми, в самоцел, самоубийствено е и, естествено, ме отдалечава от мъжа ми. Непрекъснато се притеснявам да не намери опаковките от шоколадите и бонбоните, да не му дъхам на шоколад. Чудя се как да се оправдавам, че не сядам да вечерям с него или че не ям нито салати, нито плодове. Само това ми липсваше – освен калориите от шоколадите да поемам и друга храна! Истината е, че не изпитвам необходимост от друго. Цял ден си представям как преди да се е прибрал от работа съпругът ми, аз ще легна в семейното ложе, ще си отворя кутията с бонбони асорти и ще започна да ги дегустирам. Естествено, на фона на някой турски или индийски сериал. Първо ще си гризна по малко от всеки вид. После ще започна от по-обикновените и ще преминавам постепенно към най-вкусните, докато лъсне дъното на кутията. Всяко парченце шоколад или бонбон ще топя бавно в устата си, с присъщата за него наслада – точно между езика и небцето. Вече разтопен, шоколадът ще се разлива направо по жилите ми и кръвоносните съдове, ще нахлува в жлезите и мозъчните ми клетки, докато… мъжът ми не се прибере. Тогава бързо ще прикрия следите и – ни шоколад яла, ни шоколад мирисала.
Уж не съм глупава и съзнавам как се убивам бавно, как не само старея, а и дебелея, ала не мога да спра. Не дай, Боже, мъжът ми на стари години да ме изостави! Но това е страст, заместваща всички други и също като тях погубваща!
Сладострастницата
Leave a reply