Кога е добре да кажеш: Аз бях дотук стига ми, толкова!

Вярно, че упоритото удряне с глава в стената гори 150 калории на час. Но има далеч по-приятни начини да се вталиш, които не ти костват куп нервни клетки и доброто настроение. Парадоксално, но факт: понякога просто трябва да се научиш да се отказваш (макар че в момента това ти звучи като чист провал.

Преследвай упорито мечтите и целите си, за да успееш. Никога не се отказвай, защото щастието обича смелите и дръзките. Бори се за любовта си каквото и да става. Така звучат съвременните ни мантри за щастие, които ни заливат отвсякъде – от късметчетата със сутрешното кафе, през поредния статус на приятел във фейсбук, харесан от десетина човека, до последната рецепта за успех, дадена в интервю от знаменитост. Днес смятаме, че „по-умният отстъпва“ е мъдрост-отживелица, а да се откажеш от нещо е знак за слаба воля и чиста проба поражение. Това обаче далеч не е така. Ако прочетеш историята на която и да било известна личност, независимо от сферата, в която е пробила, ще установиш, че успелите хора до един непрекъснато се отказват – и според тях това е част от успеха в дългосрочен план. Въпросът е да знаеш коя е точката, в която трябва да престанеш да се бориш за дадена кауза, защото е напълно безсмислено. Ето три сюжета, които не подминават нито една жена, когато си е напълно в реда на нещата да развееш белия флаг и да се оттеглиш с достойнство.

СТИГА МИ ТОЛКОВА С ДИЕТИТЕ!

ОТКАЖИ СЕ ТОГАВА, КОГАТО… ЗАПОЧНЕ ДА ЖИВЕЕШ, ЗА ДА СЛЕДИШ КАКВО ЯДЕШ И ВМЕСТО ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЛЕКА И ЩАСТЛИВА, СИ ИЗНЕРВЕНА, ГЛАДНА ВСЕ ТАКА НЕУДОВЛЕТВОРЕНА.

КРАЙ НА ТОВА ПРИЯТЕЛСТВО!

ОТКАЖИ СЕ ТОГАВА, КОГАТО ТИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО, МНОГО ХУБАВО /ЛОШО/ ВАЖНО, А ТИ НЕ ИЗПИТВАШ НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ДА ЗВЪННЕШ НА ВЪПРОСНАТА ЛИЧНОСТ И ДА Й ГО СПОДЕЛИШ.

Била ли си свидетел на следната сцена: седят си две приятелки, пият си кафето и си водят „приятелски“ разговор в тоя дух: „Вчера ходих на фитнес.“ Ти пък! Като те гледам – няма никакъв смисъл.“ „Ми то много неща са без смисъл, пък ги правим. В тоя ред на мисли, какво стана с оня, още ли му правиш кефа?“ Уж приятелсссссски, пък под привидно спокойната му повърхност от неангажиращи, шеговити, двусмислени реплики двете страни нонстоп се хапят – разбира се, без да напускат границите на благоприличието. Гледаш ги отстрани и се питаш мазохисти ли са, що ли? Понякога човек се придържа към дадени отношения, дълго след като близостта и разбирателството са се изчерпили и е очевидно, че нещата куцат. Защо го правим? Дали се страхуваме, че трябва да си търсим с кого да заменим въпросна та личност – някой, с когото тепърва трябва да натрупваме общи спомени, тепърва трябва да опознаваме и с когото тепърва трябва да нагаждаме ръбовете на характера си? Че и трябва да го допуснем толкова близо до себе си, че да му дадем възможност евентуално да ни нарани?… Или просто мразим конфронтациите, изясняванията и негативните емоции, които са неизменна част от всяка раздяла?

Как да абдикираш

Аз лично, бидейки кадър на поколението, възпитано по тоталитарно Време, в 90% от времето имам един сериозен проблем, когато става дума за отношения: винаги се стремя да не нараня някого и да се съобразявам с факта, че не съм единственото същество на тая планета и не само моите желания, мнение и настроения имат значение. Просто така са ме възпитали. И ми костваше доста усилия, за да си наложа да отказвам контакт с хора, които ми губят ценното свободно време и вече не ми носят положителен емоционален заряд както преди. Как успях да се превъзпитам? Ами, просто една петък вечер си седях в такава компания, крепяща се на стари лаври, погледнах ни отстрани и си помислих „Боже, превръщаме се в женския еквивалент на мъжката дружинка от казармата. Хора, които предъвкват едни и същи неща, случили се преди 5,10, 20,100 години. Човечеството екскурзии до Космоса измайстори, ние още в каменната ера си седим. Кому е нужно това?“

СКЪПИ, АЗ БЯХ ДО ТУК!

ОТКАЖИ СЕ ОТ ВРЪЗКАТА СИ, КОГАТО И ДВАМАТА ВЕЧЕ НЕ СЕ СТРЕМИТЕ ДА ДАВАТЕ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ, А НАПРОТИВ – ТРАЙНО СА ВИ ПОРАСЛИ РОГА И КОПИТА…

„В началото всичко беше страхотно. А после започнаха скандалите, споровете за глупости, затапванията „нарочно, на инат.“ спомня си Диди (25 2.) последните сед-мици на вече бившата си връзка. „Имах чувството, че всеки миг с него съм като на бойното поле и двамата сме в състояние на 24-часова бойна готовност, още го обичах, – но вече не бях щастлива. Мисля, че същото се отнасяше и за него. И когато се разделихме, ме болеше, но изпитах огромно облекчение.“ Понякога точно както пеят Sunrise Avenue, приказката се прецаква. Вместо да те карат да грееш и да бъдеш най-доброто си възможно Аз, отношенията с този мъж те изстискват емоционално, товарят те психически и те правят нещастна. И понеже ние, жените, проявяваме склонност да се отъждествяваме с връзката си, в един момент целият ти живот зацикля: не ти спори в работата, не ти се вижда с приятели, не ти се излиза, не ти се прави нищо и ако можеше никой да не те закача за абсолютно нищо… Депресия, здравей, здравей!

Как да абдикираш

Твърдо, решително и деликатно. Прието е да се 8яр6а, че когато трябва „да поговорим за нас“, ние, жените, преливаме от ентусиазъм. Аз лично оставам на по-особено мнение по въпроса. Но дори и да е така, ентусиазмът е едно, а удовлетворителният краен резултат – съвсем друго. Защото пак е прието да се вярва, че когато коментираме чувствата и нуждите си, ние, жените, обикновено скачаме от тема в тема и се оплитаме в думи¬те, доводите и паметта си като пиле в кълчища – виж, с това съм съгласна. Ето защо е много добре да разиграеш предварително мислено в общи линии целия разговор. Нахвърляй си списък с причините, поради които си взела решението, и подбери начин да ги кажеш, без да прозвучат като обида или обвинения, защото… Я се обърни за момент назад – имаш връзки, на които всъщност не помниш първата среща, но помниш кристално ясно как се разделихте с всеки един от бившите мъже в живота ти, нали?

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.