Мамо, какво да правя?

Майчето – моята малка дъщеря, стана на 14 години. Голямата бързо порасна, беше затворена, прагматична и трезвомислеща, нямах никакви грижи с нея. Дори женитбата й не ме изненада – беше си избрала момче, което като че ли й беше брат. Паснаха си абсолютно, никакви различия и спречквания. И досега й се възхищавам.

Но Майчето ми е като мимоза, чиито листенца се свиват от най-слабия повей на вятъра и дори от случайно течение. Беше още в детската градина, когато се влюби в едно момченце, а то я блъскаше, не я искаше, бягаше от нея… Сякаш така й потръгна. Сега, вече девойка с оформена фигура и хубава глава, тя предизвиква мъжете по улиците да я заглеждат и да се обръщат подире й, макар все още да не го съзнава. През последните месеци бях едновременно и щастлива, и тревожна, защото Мая за първи път имаше сериозно гадже. Васко идваше да я взема от вкъщи, изпращаше я вечер до нас, от прозореца ги виждах как се прегръщат и целуват на сбогуване. Не знаех докъде бяха стигнали, какво правеха далеч от моя поглед, колко широко беше отворила сърцето си тя и дали той съзнаваше каква отговорност е да обещава, че ще я обича винаги и ще бъдат винаги заедно… Виждах я как лети и треперех, защото познавам детето си и знам колко мъничко разочарование може да я събори. Не исках да го мисля, за да не го предизвикам, но ето че се случи.

От няколко дни Мая е като болно коте – все лежи, свита на кълбо, лицето й е подпухнало от сълзи, не иска да се храни, едва вода я прилъгвам да пие. Сутрин я обличам като бебе и буквално я изтиквам навън, за да иде на училище. Чакам я по обед, скрита в градинката до нейното училище, защото не знам какво става в главата й и не ми е спокойно. Аз не научих никакви подробности за раздялата им. Майчето отказва да говори. Според мен той е просто хлапак, който няма никакъв опит и представа с какво се е захванал. Бързо му е омръзнало всичко – разбирам го и не му се сърдя. Но сърцето ми се облива в кръв, когато моето момиче ми казва с треперещи устни: „Това ли е любовта? Ако това е любовта, не искам да обичам повече! Какъв е смисълът да обичаш, когато те нараняват и нищо не ти гарантира, че няма да се случи пак! Мамо, какво да правя?“

За първи път не знам какво да я посъветвам. От малка я учех все на неща, които категорично знам: как да се мие, как да се облича, как да се храни, как да говори, как да учи… Но какво да й кажа за любовта? Как да се предпази? Как да не допуска болката? Как да барикадира сърцето си и да не пуска никого? Трябва ли да знае, че болката непрекъснато ще я съпътства, ако дава свобода на чувствата си и се отдава на любимия докрай? Нямам лек за болното от любов мое дете, какво да правя?

Майката