Добрата жена се оказа лицемерно чудовище!

Имам доста свободно време и често се рова из интернет. Вълнуват ме изповедите на хо­рата, но когато ги чета, все си мис­ля, че медалът винаги има и друга страна. Всеки представя себе си за жертва и потърпевш, ама дали е така, само Господ знае. Не че съм мнителна, просто историята, която ще ви разкажа, ме кара винаги да си имам едно наум.

Години наред и аз като всички съседи от входа съжалявах леля Нора от третия етаж – много интели­гентна и любезна жена. Нейният мъж беше професор, но почина преди няколко години и тя остана вдовица. Има една неомъжена дъщеря – Ма­риана, стара госпожица. И двете са пенсионерки – едната по възраст, другата по болест. Леля Нора посто­янно се оплаква от дъщеря си. Чува­ли сме какви ли не ужасии – Мариа­на непрекъснато я ругаела и обиж­дала, харчела й почти цялата пенсия, не й давала да покани човек у дома. Как да не ти стане жал за добрата женица! Докато не станах свидетел как палачинката се обръща.

Направиха ме касиер на входа и една вечер тръгнах да събирам па­рите за общите нужди. Още пред вратата чух как леля Нора крещи и обижда дъщеря си. Била пълен бок­лук, затова никой не пожелал да се ожени за нея. Кой щял да вземе ин­валид като нея. Косите ми на­стръхнаха обаче, когато старата я прокле бял ден да не види, защото винаги й се пречкала в кухнята, тъкмо когато тя започнела да прави нещо. Когато позвъних, кавгата утих­на и след минута леля Нора ми отво­ри с дежурната маска на любезна и усмихната съседка. Като никога ме покани да вляза, за да ми даде па­рите. И отново започна да се оплак­ва, че всичко отивало за лекарства­та на дъщеря й, не помнела откога не си била купувала нова блузка, да не говорим, че за почивка вече не можела и да мечтае. А пък докато мъжът й бил жив, ходела по два пъти в годината на бани и всяко лято на море. Попитах я какво прави Мари­ана, а тя смутолеви, че сигурно пак се излежавала с книга в ръка. В този момент обаче дъщеря й се показа с подпухнали от плач очи, в които се четеше дълбока тъга.

Едва сега ми стана ясно, защо тя никога не се усмихваше, не говоре­ше със съседите и почти не си по­казваше носа от вкъщи. Майка й – ми­лата и любезна жена за пред хора­та, у дома беше истинска вещица, която тормозеше дъщеря си. Не слу­чайно Мариана не беше добре с пси­хиката, имаше диабет и високо кръвно.

Та, казвам ви, нещата винаги имат две страни.

Съседката