Много хора не вярват в съществу­ването на таласъми и други тайнстве­ни създания. Самата аз не съм ги виж­дала, но преди време прочетох нещо любопитно, с което искам да започна писмото си.

В древни времена таласъмите съставлявали един от основните хараянски народи – единственият, който бил разрушителен и безскрупулен по природа. Макар и да не били зли по природа, тъмни сипи експлоатирали техния агресивен характер, за да до­карат смърт и разрушения. Благода­рение на изостреното си обоняние та­ласъмите можели да открият плячка­та си от далечно разстояние. Носове­те им обикновено били дълги, тънки и гърбави, но се срещали и такива с ши­роки и плоски, дори подобни на зур­ла. Ушите им, дълги и заострени, при­личали на прилепови или котешки.

Разказвам всичко това, защото ис­кам да споделя една история от дет­ството на чичо си. Заедно с дядо веднъж те отишли в стара воденица извън селото, където навремето си ме­лели жито и след това сами си праве­ли хляб. Собственикът бил възрастен човек. Предложил им да им покаже как се мели зърното, а после да им изпече сладки питки, на които бил го­лям майстор.

Тъкмо сложил хляба във фурната, когато се появило едно таласъм че. Очите му, с цвета на огъня, сякаш све­тели в тъмното. Било дребничко и из­глеждало слаботелесно, но се оказа­ло доста силно. Подскачало и повта­ряло: „Чичо пече печеница и аз ще печем…“ Хвърляло в жаравата живи жаби. Чичо ми ужасно се уплашил и хукнал да бяга навън, а след него и дядо. Мелничарят обаче ги догонил и ги накарал да се върнат, за да опитат питките. Обяснил им, че това малко таласъмче отдавна живеело във воде­ницата, още от времето, когато баща му я купил. Често се появявало, пра­вело по някоя дребна пакост, но на никого не причинявало сериозно зло.

Питките скоро се изпекли и докато те хапвали топъл хляб със сирене, странното създание стояло в ъгъла, подскачало от крак на крак и се кис­кало тихичко.

Чичо често разказваше тази случ­ка, а когато минавахме покрай стара­та воденица, не забравяше да ни посъветва, че е по-добре да не влиза­ме в нея. Тя отдавна е само руини, а дали тайнственият й жител още е в нея, нямам представа. Никога не се престраших да се приближа, камо ли да вляза вътре.

Лили Николова