Знам, че когато става дума за другите и про­блемът не е лично твой, едва ли можеш да го усе­тиш истински. Постоян­но срещам драмата, на­речена снаха и свекърва. Историите хем си прили­чат, хем всеки път са раз­лични. Смятам, че и моя­та не е като никоя друга.

Омъжих се за Виктор преди пет години. Обичах­ме се много и мислехме, че нищо не може да ни раздели. Майка му обаче, която е останала вдовица на 38 години и сама го е отгледала, реши, че аз ис­кам да й отнема сина. От първия ден, в който пре­крачих прага й, ме прие като най-големия си враг и започна да воюва с всички средства против мен. Непрекъснато му натякваше, че съм се омъ­жила за него, защото е единствен син и имат 4-стаен апартамент. Дори не си даваше сметка, че нямах по-голяма мечта от тази час по-скоро да се изнесем. В началото и Виктор беше съгласен, но когато решихме да изтег­лим кредит от банката и да си купим собствено жилище, майка му изпад­на в нервна криза. Щял да се зароби завинаги, не виждал ли колко жилища били взимани от банките заради неплатени ипоте­ки и какво ли не. Предло­жихме й да изтеглим по-малък заем, за да вземем гарсониера за нея, близо до нас, в същия квартал, а тя вдигна кръвно и се тръшна, че искаме да я изгоним от собствения й дом.

И така останахме заед­но, но докога ще из­държим, не знам. Щом мъжът ми се върне от ра­бота, майка му го привик­ва в своята стая и започ­ва да плюе против мен. Прави го дори в мое присъствие. Веднъж са­мият Виктор не издържа и в прав текст й каза, че колкото и да се опитва, няма да успее да ни раз­веде, затова по-добре да ме приеме като член от тяхното семейство. По­стоянните ни разправии доведоха до два спонтан­ни аборта, които напра­вих от нерви и стрес.

Сега отново съм бре­менна, вече съм в 6-ия месец. Карам тежка бре­менност и много се при­теснявам да не се случи нещо с бебето. Виктор много се грижи за мен, а това вбесява свекърва ми. Не спира да съска зад гърба ми, имам чувството, че живея в гнездо на пе­пелянки. Този път обаче майка му е намислила друг начин да ме съсипе.

От известно време се сприятели с Цецка от тре­тия етаж – предизвикател­на мацка, разведена и без дете. Много е разтропана и старата непрекъс­нато я кани вкъщи на кафе и клюки. Напоследък за­почнаха и ракията да си пият заедно. Нарочно я поощрява да флиртува с Виктор, за да ме дразни. Онази пък си е флиртаджийка по природа и не спира да му се усмихва – абе, сваля го пред очите ми. Рядко присъствам на техните циркове, защото повечето време прекар­вам в спалнята – не се чувствам добре. Когато се прибере, мъжът ми веднага идва при мен, но аз сега не съм най-добра­та компания, а за секс не може да става и дума. Той поседява известно вре­ме, пита ме имам ли нуж­да от нещо, обаче после отива в трапезарията, уж да вечеря. Тогава от там при мен долитат смехове­те на Цецка, съпруга ми и проклетата му майка. Имам чувството, че ме сграбчват за гърлото и ме задушават. Знам, че Вик­тор ми е верен, но като съм в това състояние, току-виж се е изкушил и ми е изневерил с онази въртиопашка. А свекърва ми само това чака.

Моля се единствено бе­бето да се роди живо и здраво. Доживея ли го, ще поставя ултиматум на съпруга си – ако иска да ме задържи с детето, да се изнесем час по-скоро на квартира.

Снахата